— Трябва ми подкрепление и хеликоптер.
— Виждате ли престъпника?
— Да. Насочва се на изток, покрай отводнителния канал. Отдясно има фабрични сгради. Отляво дървета.
— Можете ли да ни дадете описание?
— Знам кой е — Оуди Палмър.
— С какво е облечен?
— Прекалено е тъмно, за да видя.
Изпращат полицейски коли на улиците „Ийст Уитни“, „Оксфорд“ и „Виктория драйв“. Скоро ще чуе сирените.
Валдес забавя крачка и спира. Навежда се, застава на четири крака, диша тежко. Пот се стича в очите му и надолу по гърба. Изплюва жлъчка върху напукания цимент под обувките си. Псува. Трепери. Отново избърсва устата си с ръка и се опитва да забави мислите си и да погледне нещата в перспектива. Трябва да помисли. Да диша. Да планира.
С помощта на салфетка избърсва отпечатъците си от пистолета за подхвърляне. Цев. Спусък. Предпазител. Затвор. Задържа го над отводнителния канал и го пуска. Оръжието отскача два пъти от бетона и цопва във водата.
Валдес си поема дъх и вдига телефона.
— Мисля, че ми избяга.
Оуди следва отводнителния канал на юг, гази през застояли локви, където плъхове цвърчат и се шмугват в дупките си, а колички за пазаруване лежат като мъртви, полетели надолу от мостовете. Не е свикнал да е на толкова открито бойно поле и сега трябва да се бори с напрежението, предизвикано от широкото пространство наоколо; с чувството, че то се опитва да го разкъса на парчета и да ги разпръсне навсякъде. Години наред е бил обграден от стени, ограничения и бодлива тел; опирал е гръб в нещо, за да няма нужда да се бие във всички посоки.
Как го беше открила полицията? Каси сигурно се е обадила на някого. Не я вини. Откъде е можела да знае? Млада е, а вече е изцедена от живота и е загубила увереността, че ще живее вечно, опитва се да блъфира със слаби карти.
Оуди трябва да продължи напред, защото няма начин да се върне назад или да започне отначало. Чул бе изстрели. При мисълта за тях му се завива свят, сякаш някой е крещял в ухото му часове наред и го е оставил с ужасното усещане за жужене в главата. Тича покрай черни чували с боклук, натъпкани сякаш с човешки тела, подминава складове с плоски покриви и метални врати. На фона на рядката мъгла и на луната, която прилича на разрязан картоф, изпъкват отчетливо очертанията на сгради с островърхи покриви. Спира под железопътен мост, сваля ботушите си и изсипва водата от тях. Железопътни линии вървят на изток и на запад. Оуди изпълзява от отводнителния канал и с препъване тръгва по грубия чакъл към проясняващото се небе.
Всичко ще е наред с Каси и Скарлет. Те не са направили нищо лошо. Не знаеха, че е избягал от затвора. Не трябваше изобщо да търси помощта им. Не трябваше изобщо да се сближава с никого. Никога не давай обещания. Така започна всичко. Даде обещание на Белита. А после обеща сам на себе си, че няма да умре в затвора.
На транзитната гара „Кашмир транзит сентър“ Оуди хваща автобус за центъра на града заедно с хора, които работят на смени, и такива, които — все още сънени и опрели глава на прозорците — пътуват всяка сутрин до работата си. Никой не гледа другия в очите. Никой не говори. „Не е много по-различно от затвора — мисли си Оуди. — Опитваш се да се слееш с потока, а не да изпъкнеш.“
Оуди не се отличава много от другите, не е уникален или зашеметяващ, но защо тогава е нечия боксова круша?
Автобусът го оставя в сенките на парка „Минит мейд“. Оуди е изтощен и иска да спре да се движи, но умът му препуска. Ляга до вратата на един павилион, слага глава на сака си и затваря очи.
30
Дезире Фърнис влиза в мотелската стая и прескача тялото на момиченце с разширени от изненада очи. Кичури от русата й коса са напоени с кръв, парцалива кукла с коса от прежда лежи на сантиметри от разтворената й длан. Дезире се бори с порива да вземе куклата и да я сгуши в ръката на момиченцето.
Майката лежи между леглото и стената. Гола е. Има леко бирено коремче, а ниско на кръста й се вие татуировка. Руса. С лунички. Красива. Силни лампи обливат всичко в светлина, но не могат да прикрият миризмата на изпражненията, изпуснати в момента на смъртта, или петното кръв на стената над главата й.
Специалистите по съдебна медицина имат още работа. Трима мъже и една жена, облечени в ослепително бели гащеризони, мрежи за коса и пластмасови ботуши, нагласят ултравиолетови лампи, за да проверят матрака за петна от семенна течност. Дезире поглежда надолу към двете легла. И двете са използвани. Жената е застреляна, докато се е опитвала да се изправи, но защо малкото момиченце е било до банята?