В ъгъла, между бюрото и телевизора, забелязва кошче за боклук, което прелива от опаковки от сандвичи и списания.
Има брошури, клечки за уши и купчина носни кърпички, кутия от зърнена закуска и празен флакон от спрей против хлебарки. Детска рисунка е подпъхната в ръба на огледалото. Името на момиченцето — Скарлет, е изписано с различни цветове пастели.
Навън проблясват светлини и обагрят мотела с пулсиращи цветове. На паркинга са се събрали зяпачи, проточили врат, за да видят по-добре полицейските коли и линейките. Някои снимат с айфоните си. Други са се привели над екраните, сякаш пишат съобщения. Няколко местни полицаи надникват в стаята, защото искат да зърнат мъртвите, а после им се ще да са стояли настрани.
Дезире е станала малко преди пет сутринта и е прекосила половината град до този евтин мотел, пълен със скитници, сводници, проститутки и умствено изостанали — с всеки, който може да покаже личен документ със снимка и да плати четирийсет и девет долара на нощ. Някои полеви агенти си мечтаят за случай като този, за възможност да разследват убийство на повече от един човек, да заловят извършителя и да го тикнат в затвора. Дезире обаче иска да се върне в леглото.
Повечето агенти си имат партньори, деца и сравнително нормален живот. Дезире не е имала гадже, откакто заряза Скийтър — истинско име Джъстин — преди година, защото той имитираше странни гласове, наричаше я с галени имена и й говореше, сякаш е седемгодишна, дори когато тя го умоляваше да се държи сериозно. Накрая искаше да му изкрещи, да го разтърси, да му покаже сцени като тази, но му каза само да си събира нещата.
Дезире е клекнала до тялото на момиченцето и забелязва кървави отпечатъци от ботуш на килима. Изучава разбитата ключалка на преходната врата в опит да си представи случилото се в тази стая, но нищо от видяното няма смисъл.
Отмества кичур коса от очите на детето и й се иска да може да зададе въпроси на Скарлет, ще й се момиченцето да може да й отговори.
Сваля ръкавиците си и излиза на свеж въздух. Отвън още специалисти по съдебна медицина се въртят около колата на мъртвата жена и събират отпечатъци от пасажа; говорят си за незначителни неща, сякаш е обикновен ден в офиса. Началникът им е трийсетинагодишен мъж с месесто лице и тъмни кръгове под очите. Дезире се представя, но не поема протегнатата му ръка.
— Какво знаем дотук?
— Три, може би четири изстрела. Два в майката, един в момичето.
— Оръжието?
— Вероятно 22-калибров, полуавтоматичен.
— Къде е стоял стрелецът?
— Рано е да се каже.
— Предположения?
— Майката е била в леглото. Дъщерята е излизала от банята. Стрелецът вероятно е стоял в средата на стаята, по-близо до прозореца, отколкото до банята.
Дезире се обръща и прокарва пръсти през косата си.
— Искам да видя балистичния доклад веднага щом го приключите.
Светлината от телевизионната камера я заслепява мигновено. Репортери крещят въпроси от паркинга. Има новинарски екипи от местните телевизии и радиа. Над тях кръжи хеликоптер и заснема материал за сутрешно предаване. Към местния полицейски отдел „Убийства“ е прикрепен видеооператорски екип и заснема кадри за телевизионно риалити шоу за кабелна телевизия, което представя полицаите като знаменитости и тласка зрителите да си купуват повече пистолети и аларми против крадци.
Дезире намира шериф Райън Валдес в свободна мотелска стая, реквизирана от отдел „Убийства“. Мъжът лежи на леглото, покрил лице с шапката си „Стетсън“, сякаш се опитва да дремне. Предал е служебния си револвер, ръцете му са увити с найлонови торбички, но някой му е донесъл кафе.
Дезире никога не е срещала шерифа, но вече си е създала мнение, силно повлияно от видяното в мотелската стая. Валдес се изправя и бута шапката си назад.
— Защо не се обадихте за подкрепление? — пита Дезире.
— Приятно ми е да се запознаем — казва Валдес. — Мисля, че не сме се срещали преди.
— Отговорете на въпроса ми.
— Не знаех, че Оуди Палмър е там.
— Нощният управител го е идентифицирал по снимката, която сте му показали.
— Каза, че не го е виждал от два дни.
— И вие решихте да разбиете вратата и да влезете?
— Опитах се да извърша арест.
Дезире се взира в него, стиснала е юмруци толкова силно, че ноктите й се забиват в дланите. Вади значката си. Валдес сякаш не забелязва. Премигва срещу нея с кървясали очи, но като че ли я преценява с поглед и я отхвърля, без да се поколебае.
— Разкажете ми какво се случи.