— Оповестих присъствието си, изпищя жена, чух изстрели. Влязох през вратата, но те вече бяха мъртви. Беше ги застрелял хладнокръвно. Беше ги гръмнал. Този мъж няма съвест.
Дезире взема стол и го придърпва пред шерифа, който кърви леко от края на устата си.
— Какво се случи? — Посочва лицето му.
— Сигурно съм се ударил в някой клон.
Агент Фърнис подушва въздуха и вкусва нещо в слюнката си, иска да се изплюе.
— Защо дойдохте тук, шерифе?
— Някаква жена се обадила на „Борци срещу престъпността в Тексас“ и питала дали има награда за залавянето на Оуди Палмър.
— А вие как разбрахте?
— Диспечерката ми каза.
— Тук не е вашата юрисдикция. Вие сте шериф в Дрейфъс Каунти.
— Помолих да ме информират. Палмър е бил пред къщата ми. Говорил е с жена ми и сина ми. Имам право да защитя семейството си.
— Затова решихте да тръгнете след него като Чарлс Бронсън[43]?
Валдес извива нагоре ъгълчетата на устата си.
— След като явно знаете всички отговори, специален агент, защо според вас Оуди Палмър е дошъл да ме търси? Може би е с мозъчно увреждане. Може да иска отмъщение. Не знам как работи шибаната глава на един убиец. Тръгнах след следа, с която ФБР отказа да се занимава.
— ФБР не е било информирано. Сега двама души са мъртви, а кръвта им е по вашите ръце.
— Не по моите. По неговите.
Дезире усеща как около челото й се стяга обръч от напрежение. Не харесва този мъж. Може и да казва истината, но всеки път, когато Валдес си отвори устата, в ума й изниква картината на жената и малкото момиченце, простреляни в челото и проснати в локва кръв.
— Разкажете ми отново какво се случи — казва Дезире. Иска да знае точната последователност на събитията. Къде е стоял, докато се е стреляло? Кога е отворил вратата? Какво е видял?
Валдес дава същите показания, описва как е оповестил присъствието си и е чул изстрели.
— Влязох през вратата и видях телата. Палмър беше минал през съседната стая, така че го последвах. Извиках му да спре. Стрелях няколко пъти, но той се прехвърли от другата страна на оградата, сякаш имаше криле.
— Бяхте ли извадили оръжието си, когато влязохте?
— Да, госпожо.
— Когато преследвахте Палмър, колко пъти стреляхте?
— Два, може би три.
— Уцелихте ли го?
— Възможно е. Както казах, той се движи като светкавица.
— Кога го загубихте от поглед?
— Близо до моста.
— Колко далеч от вас беше?
— Седемдесет, може би осемдесет метра.
— Но го виждахте в тъмнината?
— Чувах го.
— А после го изгубихте.
— Върнах се тук и се опитах да помогна на жената и на малкото момиченце.
— Пипахте ли телата?
— Мисля, че обърнах детето, за да проверя пулса му.
— Измихте ли си ръцете?
— Имаше кръв по тях.
Валдес стиска силно очи. През тях се процежда сълза и се задържа в бръчиците му. Избърсва я.
— Не знаех, че Палмър ще ги застреля.
На вратата чука заместник-шериф. Млад. Свеж. Усмихнат.
— Вижте какво намерих — казва, хванал кален пистолет между палеца и показалеца си.
— Еха! А случайно да намери и мозъка си?
Заместник-шерифът се мръщи, усмивката му угасва.
Дезире отваря найлонова торбичка.
— Държиш улика, идиот такъв!
Пускат калния пистолет вътре.
— Покажи ми къде го намери.
Следва го навън, върви между патрулки и линейки, минава покрай хора, дошли да видят трагедията, наблюдатели и зяпачи, проточили врат. Не чува какво си говорят, но знае, че се дивят колко е миниатюрна, пускат майтапи или гукат нещо по адрес на сладката агентка от ФБР. Налага й се да се бори с това всеки ден, но знае, че колкото и да си мечтае, няма как да пренареди своята ДНК или да вземе сантиметри и да ги прибави към дължината на краката си.
Заместник-шерифът я води край бурните води на отводнителния канал, разположен зад фабрика и склад, докато стигат до циментов мост; насочва фенерчето си в канала, където има мазна локва. Дезире слага полиетиленови ръкавици, спуска се надолу по наклона и се рови из плевели, чакъл, парчета стъкло, изхвърлени презервативи, кутии от бира, бутилки от вино и опаковки от хамбургери.
Първият й шеф в управлението казваше, че повечето агенти правят грешката да оглеждат случилото се от горе на долу, но всъщност трябва да правят обратното.
„Трябва да мислиш като престъпник — казваше й. — Влез в канавката и погледни света през неговите очи.“
И ето че сега Дезире гази в гнусната вода на вонящ канал. А единствената посока за гледане е нагоре.
43
Чарлс Бронсън (1921–2003) — американски актьор, популярен със своите екшън роли. — Б. пр.