Выбрать главу

— Ако намериш Палмър, искам да се обадиш първо на мен, ясно?

Мос кима, не е в положение да спори.

— Какво знаеш за обира на камиона на „Армагард“ в Дрейфъс Каунти?

— Голяма издънка. Четирима души умряха.

— А бандата?

— Върнън и Били Кейн бяха част от една банда от Ню Орлиънс. Братя. Обраха дузина банки в Калифорния, а после дойдоха на изток към Аризона и Мисури. Върнън беше шефът. Включен беше и още един от редовните, Рабит Бъроуз, който трябваше да вземе участие в удара с бронирания камион, но го затвориха за шофиране в нетрезво състояние уикенда преди обира. В Луизиана имаше издадена заповед за ареста му.

— Кой друг беше в екипа?

— Имаха човек от другата страна.

— Охранител?

— Може би.

— А Оуди Палмър?

— Никой не беше чувал за него. Брат му Карл обаче имаше репутация на пълна издънка. Още на седемнайсет продаваше дрога в гетата — марихуана, метамфетамини, каквото се сетиш. От всичко по малко. По-късно оглави банда в Западен Далас, занимаваха се предимно с обири на банкомати и пощенски измами. Лежа пет години в „Браунсвил“. Като излезе, беше още по-пристрастен към наркотиците. Година по-късно застреля ченге в магазин за алкохол. После се изпари.

— И къде е сега?

— Това, мой черни приятелю, е въпросът за седем милиона долара.

Еди изглежда по-скоро философски настроен, отколкото изпълнен с негодувание. Обикновено знае предварително за толкова големи обири, но Върнън и Били Кейн не са били местни, а Карл и Оуди са били дребни риби.

— Искаш ли моето мнение? Парите отдавна ги няма. Карл Палмър или е под някоя могила в пустинята, или е изхарчил милионите, за да остане скрит. И в двата случая вече е гол като кост, оглозгана в Деня на благодарността.

— Къде мога да намеря Рабит Бъроуз?

— Той вече бачка предимно на чисто, но все още държи няколко проститутки в една пералня на самообслужване в Клоувърлийф. Освен това работи на половин ден като чистач в едно училище в Харис Каунти.

Лимузината спира до бордюра. Мътна вода се мержелее от три страни. Намират се на края на Морганс пойнт, близо до товарна гара с индустриална площадка за сонди и кранове.

— Тук слизаш — казва Еди.

— Как да се върна до пикапа си?

— Прекарал си петнайсет години в пандиза, реших, че една разходка ще ти хареса.

33

Дезире остава будна през по-голямата част от нощта, преглежда показанията от стрелбата и се надява, че от статичния бял шум може да изскочи истината. Затваря за миг очи и се насилва да ги отвори отново. Някой се навърта зад нея и се обляга на преградата.

Ерик Уорнър дъвче кибритена клечка.

— Обадиха ми се от офиса на помощник главния прокурор. Някой е завел жалба срещу теб.

— Наистина ли? Нека позная, казват, че съм твърде ниска за скоростното влакче?

— Не е шега.

— Кой?

— Шериф Райън Валдес.

— Какво е казал?

— Твърди, че си се държала оскърбително, настъпателно и грубо. Каза, че си му отправила безумни клевети.

— Сериозно ли е използвал думата „клевети“?

— Да.

— Нарекох го лъжец и човекът е решил да избълва речника.

Уорнър присяда на края на бюрото й и скръства ръце.

— Този твой сарказъм ще ти донесе проблеми.

— Ако се откажа от сарказма, единственият ми начин за общуване ще останат интерпретативните танци.

Този път Уорнър се усмихва.

— Не ти е присъщо да тормозиш служители на реда.

— Този мъж е нямал никакво право да бъде там. Трябвало е да се обади за подкрепление. Да уведоми ФБР.

— Смяташ ли, че нещата щяха да са различни?

— Една майка и детето й можеха да са живи.

— Не можеш да си сигурна.

Дезире изсумтява и почесва носа си.

— Може би, но вярвам, че има много тънка граница между полицаите каубои и престъпниците, и смятам, че Валдес танцува по тази линия и ни се присмива.

Уорнър хвърля сдъвканата кибритена клечка в кошчето за боклук. Има да добави още нещо, но не му е приятно да й го каже.

— Франк Сеногълс ще поеме случая.

— Какво?

— Въпрос на старшинство. Вече говорим за двойно убийство.

— Но аз ще съм в екипа, работещ по случая, нали?

— Ще трябва да питаш него.

Дезире иска да каже много неща, но си замълчава и се взира в Уорнър, чувства се разочарована и предадена.

— Ще имаш своя шанс — казва й той.

— Не се и съмнявам — отвръща му с поглед, забит в документацията на бюрото.