Оуди се застави да стои неподвижен, докато Белита говореше. Страхуваше се, че тя ще спре да разказва, но и от това, което би могла да каже. Оставил бе ръката си да лежи до нейната, но беше прекалено натежала, за да я повдигне и да хване пръстите й в своите. И така, Белита продължаваше да говори с широко отворени очи, изпълнени с ужасяваща тегоба; продължаваше да го увлича в една история, която не бе негова, и все пак той изцяло бе потопен в нея.
Белита приключи.
От устните на Оуди се откъсна стенание, но той не разпозна гласа си.
— Къде е синът ти?
— Братовчедка ми се грижи за него.
— Къде?
— В Сан Диего. — Прокара пръст по бинтованата ръка на Оуди. — Виждам го всяка неделя.
— Имаш ли снимка?
Белита го заведе в спалнята си, отвори чекмедже и му показа снимка в малка сребриста рамка на малко момченце, сгушено в скута й. Опряла бе брадичка в главата му, косата му падаше над очите, които бяха наситенокафяви точно като на майка му. Някой бе надраскал послание в долния край на снимката: „Животът е кратък. Любовта е необятна. Живей, сякаш утре няма да те има!“
Белита прибра снимката и не каза нищо повече. Разказала бе историята си. Сега той знаеше.
37
Седнал до прозореца в мотел в Четвърти квартал, Мос гледа преминаващата странна смесица от наркомани и проститутки — хората, останали на сухо след последното вдигане на цените или изплюти на брега като останки след буря. В Тексас парите се стичат като в писоар, а хората с радост ще те потупат по гърба, ако имаш достатъчно късмет да успееш, но ще отклонят всяка възможност да ти помогнат да го постигнеш.
Стаята на мотела е с карирани пердета и евтин килим. Чернокожи момичета са облегнати на отсрещните балкони, наблюдавани от сводниците си, които се мотаят долу на улицата. Преди около век Хюстън е бил пълен с публични домове и бърлоги за опиум. Дори заможните жени в града периодично пушели опиум, за да „успокоят организма си“. Сега дилърите на наркотици обикновено са чернокожи тийнейджъри с физиономии, които излъчват арогантно самочувствие, а джобовете на дизайнерските им панталони са натъпкани с последните технологични джаджи.
На смрачаване Мос търси бар и евтино място, където да хапне. На улицата се тълпят коли и таксита като хора, готови да се сбият. Влиза в едно заведение, поръчва си бира и сяда с гръб към вратата. Някога, когато беше непълнолетен и използваше личните документи на по-големия си брат, пиеше в дупки като тази.
Гледа как мехурчетата се издигат в ледената чаша, отпива още една голяма глътка и я завърта из устата си. Бирата не му се услажда така, както когато беше тийнейджър, а тя беше забраненият плод, но все пак я довършва, защото е минало много време, откакто е пил последната.
В един момент отново му се приисква да излезе навън. С ръце в джобовете върви покрай фабрики, автокъщи и заведения за бързо хранене, които са прилепнали като кърлежи до шестлентовият път. Когато стига до кръстовище, погледът му попада на автомат за вестници. Лицето на Оуди Палмър го гледа от първа страница с крива усмивка и увиснал бретон.
ДВАМА УБИТИ ПРИ СТРЕЛБА В МОТЕЛ В ХЮСТЪН
Мос не може да прочете под сгъвката, а няма дребни. Моли за монети един минувач, който го заобикаля, сякаш е заразен. Мос се опитва да отвори насила подвижния капак на автомата. Гневът му достига критична точка и той рита металната кутия. Рита я силно, докато капакът се огъва и чупи. Мос взема един вестник от останките, разтваря го с тръскане и чете подробностите, не може да повярва, че Оуди би разстрелял майка и дъщеря.
„Може пък най-после да е превъртял“ — мисли си. Познава добре собствения си избухлив характер и помни, че често е виждал да стават такива неща. Затворник получава писмо от жена си или от гаджето. Тя го напуска. Ще живее с най-добрата си приятелка. Избягала е със спестяванията му. В такива моменти някои мъже губят способността си да мислят. Правят примка около решетките, режат си вените с бръснач, сбиват се с най-злия шибаняк в двора или тръгват да бягат към бодливата тел и ги надупчват с куршуми.
Може би затова Оуди Палмър е избягал от затвора. Все гледаше онази снимка в тетрадката си, прокарваше пръсти по лицето на жената или се будеше от собствените си крясъци с тежко повдигащи се гърди и обляно в пот лице. Ето какво прави любовта с хората — кара ги да откачат. Не ги прави слепи или неразрушими, прави ги уязвими. Прави ги хора. Прави ги истински.
Долнопробната кръчма има няколко низа цветни електрически крушки, които се пресичат във външния двор и са окачени на дървена решетка. Група музиканти свирят на живо, облечени в еднакви каубойски ризи, и пеят песен на Beach Boys със слайд китара, която звучи, сякаш някой мачка с крак жива котка.