Мос се промъква покрай хората, минава покрай маса с жени, облечени в еднакви розови тениски и балетни пачки. Една от тях носи булчински воал, а на врата й е окачена табела с надпис „начинаещ“[47]. Върти се по дансинга с бутилка бира във всяка ръка.
Мос намира празно място и се подпира на стената. Вдигнал крак на прагчето, клати главата си в такт с музиката. В джоба си усеща вибрация. Отнема му секунда да осъзнае, че мобилният му телефон издава необичаен звук. Пипнешком търси десния бутон, пръстите му са прекалено дебели за малките клавиши. Прилепя предпазливо телефона до ухото си и слуша, но не чува нищо заради музиката.
— Изчакай — казва, разблъсква тълпата и отива в тоалетната. Влиза в кабинка. Вътрешната страна на вратата е украсена с графити и рисунки на гениталии. Някой е надраскал: „Трябваше да превъзмогна едно щастливо детство, за да се прецакам толкова.“
— Казахме ти да търсиш Оуди Палмър.
— Може би точно това правя.
— Аха, той сигурно живее с Beach Boys.
Мос иска да хвърли телефона в тоалетната чиния и да пусне водата да го отмие като лайно.
— Имаме местоположението на Палмър. Искаме да го прибереш.
— Къде е?
— Ще ти пусна координатите.
— Какво ще направиш?
— Ще ти пратя съобщение къде е, тъпако!
— Ако сте намерили Оуди, за какво съм ви аз?
— Искаш ли да се върнеш в затвора?
— Не.
— Тогава прави каквото ти кажем.
Още от дете Оуди се ужасява от тесни пространства. Веднъж Карл го заключи в стар фризер с капак, докато си играеха на криеница. Оуди почти се задуши, докато брат му го пусне.
— Пискаше като момиче — каза му Карл.
— Ще кажа на татко.
— Направи го и пак ще те вкарам там.
Сега се събужда като слепец в първия ден, след като е останал без зрение, който се надява, че светът може внезапно да му върне цветовете и светлината. Гумите на колата трополят по пътя, Оуди се друса. Китките и глезените му са завързани с къдрави пластмасови ленти, а всеки дъх, който си поема, носи мръсна смес от изгорели газове и миризмата на собственото му тяло. За да не се паникьоса, Оуди си представя по-щастливи времена: игра на бейзбол, гимназията, регионалния шампионат, два хоумръна — и двата, изпратени отвъд полето. Замахва победоносно във въздуха, докато завива зад първа база; чува доброжелателните аплодисменти и плясва дланите на всички от отбора, докато тича обратно. Вижда татко си, който е седнал на пейките, радва се на аплодисментите на феновете и другите родители и попива неговата слава. Друга сцена проблясва и се оформя: Оуди е на щатския панаир в Далас; над виенското колело избухват фойерверки, а Буч Минзис язди 135-килограмов бик на име Бяс, вкопчен в издутините на гърба му, докато животното се мята, подскача и друса.
От време на време колата спира — може би на светофари. Оуди чува музика от радиото: кънтри песен, която разказва за самотен каубой и за жената, която го е наранила. Защо винаги жените излизат виновни, чуди се. Не смята, че Белита е причина за неговите неволи. Тя го спаси. Взе момче без перспективи и му даде причина да обича. Защо иначе е още тук?
Колата свива встрани от шосето и подскача рязко по път с издигания и спускания. Гумите мятат ситни камъчета по калниците и шасито. Оуди опипва наоколо в търсене на оръжие. Под него е резервната гума. Свива се на топка и издърпва гумената рогозка с пръсти. Прокарва длани по ръбовете на джантата, закрепена с централен болт. Опитва се да го разхлаби, но заради люшкането на колата одира кокалчетата си на острия метал и свлича кожа. Отново опитва и усеща как болтът се разхлабва, но не може да повдигне гумата, защото собствената му тежест я натиска надолу. Безнадеждно е. Глупаво. Не може да го направи. Опитва пак. Лявото му рамо е на път да изскочи.
Колата забавя ход. Спира. Двигателят върти на празен ход. Чуват се стъпки от ботуши, после отключване. Капакът на багажника се вдига. Оуди вдишва студеното нощно ухание на гора. Силуетът на високия мъж се очертава на фона на небето и дърветата. Той хваща Оуди за яката, издърпва го грубо през ръба на багажника и го пуска в калта. Оуди стене и извръща глава, вижда най-близките дървета, осветени от убитата сребриста светлина на фаровете. Намират се на сечище в края на черен път. Вижда старите каменни основи на отдавна съборена къща или воденица. Жилави плевели са поникнали сред останките.
Високият мъж разрязва пластмасовите ленти около глезените на Оуди, но оставя китките му вързани. Отваря вратата от страната до шофьора и вади лопата и 12-милиметрова пушка с рязана цев. Прави знак на Оуди да се движи и го избутва в осветената площ. Вървят през бурени, високи до коляно. От клоните над тях се стрелва птица. Високият мъж вдига пушката.
47
Традицията с поставянето на табелка „начинаещ“ на бъдещи булки идва от шофирането — такива табелки се поставят на коли, в които шофьорът е млад и неопитен. — Б. пр.