— Това е просто сова — казва Оуди.
— А ти кой си, мамка му, Ал Гор[48]?
Стигат до пясъчната ивица зад останките на къщата. Основите са бетонни блокове, наполовина заровени в пръстта. От едната страна на единия е зазидана метална халка. Високият мъж закача верига за нея и кара Оуди да коленичи.
Увива веригата около десния глезен на Оуди и го завързва за бетонния блок като куче на каишка. После разрязва пластмасовата връзка от китките му и отстъпва назад. Оуди стои прав и разтрива ожулената си кожа. Лопатата е до него.
— Копай.
— Защо?
— Тук ще е гробът ти.
— Защо да изкопавам собствения си гроб?
— Защото не искаш пуми, койоти и лешояди да глозгат тялото ти, например.
— Ще съм мъртъв, защо да ми пука?
— Така е, но поне ще си спечелиш малко време. Ще кажеш кратка молитва. Ще се сбогуваш с майка си и приятелите си. Няма да ти е толкова кофти, че ще умреш.
— Така ли смяташ?
— Аз съм човек с голямо сърце.
Оуди е подпрял крак на горния ръб на лопатата, хваща дръжката с две ръце и забива острието в мекия пясък. Долавя ударите на сърцето си и киселата миризма, която се носи от мишниците му. Докато копае, умът му препуска; обмисля какво може да изгуби или спечели от това, че хаби енергията си.
Веригата му позволява да се движи в кръг с диаметър около четири и половина метра. Оуди я опъва леко и усеща, че бетонният блок леко се помръдва, когато стига до края на ограничението. Високият мъж седи на каменна плоча, облегнат е назад, кръстосал ботушите си един върху друг, а пушката е затъкната в сгъвката на лявата му ръка.
Оуди спира за миг и бърше челото си.
— Ти ли ги уби?
— Кого?
— Жената и дъщеря й?
— Не знам за какво говориш.
— В мотела.
— Млъкни и копай.
Луната наднича иззад облак, оформя сенки зад дърветата и мек ореол около горните клони. Дупката става по-дълбока, но стените непрекъснато се срутват, защото почвата е камениста и суха. Високият мъж пали цигара. Сякаш издухва повече дим, отколкото всмуква.
— Просто питам дали предпочиташ да убиваш жени и деца. — Оуди изстрелва предположението наслуки.
— Никога не съм стрелял по жена или дете.
— За кого работиш?
— За всеки, който плаща.
— Аз мога да ти платя повече. Не знаеш ли кой съм? Оуди Палмър. Да си чувал за обира на бронирания камион в Дрейфъс Каунти? Седем милиона. Аз бях. — Оуди премества крак. Веригата дрънчи по блока. — Така и не намериха парите.
Високият мъж се смее.
— Предупредиха ме, че ще кажеш нещо такова.
— Истина е.
— Ако имаше толкова пари, нямаше да отсядаш в лайняни мотели и да лежиш десет години във федерален затвор.
— Откъде знаеш, че съм отсядал в лайнян мотел?
— Гледам новините. Продължавай да копаеш.
— Имам приятели, които могат да ти платят.
Мъжът завърта дулото на пистолета към гърдите на Оуди и го спуска по-надолу.
— Ако не млъкнеш, ще те гръмна в крака. Можеш да копаеш и да кървиш едновременно. На пръстта й трябва малко овлажняване.
Телефонът на високия мъж звъни. Докато го вади от джоба си и отваря капачето, държи пистолета си прикован в Оуди.
Оуди се чуди дали да метне лопата пясък в очите на мъжа. Може би ще успее да стигне до дърветата, понесъл бетонния блок със себе си, но после какво ще прави?
Чува само едната половина от разговора.
— Кога му се обади… и той идва тук… колко знае? Добре. Ще ти струва двойно.
Обаждането приключва и високият мъж пристъпва към ръба на дупката.
— Не е достатъчно голяма.
Мос следва дадените указания и кара на изток извън града, преди да напусне междущатския път и да поеме по редица черни пътища, които стават все по-тесни и изровени. Накрая навлиза в гъста борова гора, осеяна с пътеки за гасене на горски пожари и изсъхнали корита на потоци. Проверява километража. Казаха му, че се намира на около пет километра от последната отбивка. В прахта има пресни следи от гуми. Мос намалява скоростта, изключва двигателя и фаровете и се пуска по инерция по нанадолнището на следващия хълм. В мрака спира поглед на слаба трепкаща светлинка сред дърветата.
Отбива и бавно отваря вратата. Двигателят издава свистящ звук, докато се охлажда. Мос взема 45-милиметровия пистолет от седалката и го пъха отзад в дънките си, преди да затвори вратата с приглушено хлопване. Очите му привикват към мрака, докато върви в посока на светлината. Има чувството, че му готвят засада, а не се канят да му предадат затворник. Облизва устни, усеща мирис на борови иглички и чува звук от лопата, която се забива в земята.
48
Албърт Арнолд Гор-син (1948) е американски политик, преподавател, бизнесмен и природозащитник, носител е на Нобелова награда за мир за 2007 г. и е бивш вицепрезидент на САЩ (1993–2001). — Б. пр.