— Ето, оставих я.
— Не би излъгал, нали?
— Никога, амиго.
— Ще ми се да спреш да ми викаш така. Не сме си другарчета.
Мос затъква 45-милиметровия в дънките си, става на крака, изтупва пръстта от ризата си. Плъзга се по склона, без да сваля очи от пушката на високия мъж.
Оуди усеща стягане във врата си. Блъска си главата как Мос е излязъл от затвора и какво прави тук. Навежда се и разтрива глезена си, където веригата се трие в кожата му. Високият мъж му казва да влезе в дупката.
— Не.
— Ще те застрелям.
— С какво?
Мос все още е на около петдесет метра от тях. Оуди не вижда лицето му, но разпознава походката. Приближава се до бетонния блок, вдига веригата в ръце и прави примка като ласо.
Двамата мъже вече са близо. Мос изважда кърпичка и бърше чело с лявата си ръка. Дясната е на бедрото му. Високият е запалил цигара и стои с гръб към фаровете, които заслепяват очите на Мос.
— Откъде се познавате вие двамата? — пита.
— Знаем се открай време — отвръща Мос.
— Къде си паркирал?
— Малко след хребета.
Следва дълга пауза. Високият мъж я прекратява:
— Е, как ще процедираме?
— Предай ми Оуди и ходи се шибай.
— Предложение ли ми правиш, или ми казваш какво да правя?
— Ако ще се почувстваш по-добре, може да казваш на хората, че съм ти предложил. — Мос поглежда към веригата около глезена на Оуди. — Ще ми трябва ключът.
— Разбира се.
Високият мъж бърка в задния си джоб. Вместо ключ вади револвер, който е бил затъкнат в колана му. За част от секундата, която използва, за да предпази бедрото си, Оуди мята веригата, тя се извива във въздуха и докато се връща обратно към него, удря ръката с револвера. Изстрелът минава покрай главата на Мос и куршумът се забива в нещо, по-твърдо от кост. Следващият изстрел е по-близо до целта, но Мос вече е залегнал зад кръгъл камък. Хвърля се тежко долу и навяхва коляното си, псува и връща стрелбата, без да се цели. Двамата мъже си разменят изстрели.
Оуди отново завива веригата над ръката си и се привежда, за да вдигне бетонния блок, от чиято тежест залита. Препъва се към автомобила, понесъл тежестта, сякаш е в напреднала бременност; всеки момент очаква куршум в гърба. Млечна киселина изпълва мускулите му и мишниците му пламват, но Оуди продължава да тича, докато стига до колата. Пуска бетонния блок и вдига пушката, зарежда я с една ръка и се прицелва над капака на автомобила.
Високият мъж го вижда в последния момент и се претърколва в изкопания ров. Оуди изкрещява и на двамата да прекратят стрелбата. Настъпва тишина, чува се само дишането на Оуди.
— Държиш ли го на прицел? — крещи Мос.
— Държа и двама ви на прицел — казва Оуди.
— Дойдох тук, за да ти помогна.
— Ще видим дали е така.
Оуди вдига глава над нивото на страничния прозорец и оглежда вътрешността на колата. Двигателят още работи.
— Добре, ще ви кажа какво ще направим. Ще си тръгна оттук с колата, а вие двамата, ако щете, избийте се взаимно.
— Само се качи зад волана и ще те застрелям — отвръща високият.
— Можеш да се пробваш, но е много по-вероятно пушката да уцели теб, отколкото мен. — Оуди поглежда към глезена си. — Къде са ключовете?
— Няма да ти ги дам.
— Както искаш.
Оуди кляка и вдига бетонния блок. Отваря вратата на колата и го мята вътре. После пропълзява над него и се намества зад волана.
Високият мъж крещи на Мос да направи нещо.
— И какво да направя?
— Застреляй го.
— Ти го застреляй.
— Той бяга!
— Ще го застрелям, ако ми кажеш защо тази дупка е изкопана да побира двама души.
— Казах ти вече, исках да го занимавам с нещо.
Оуди включва колата на задна скорост. Фаровете описват дъга над земята, встрани от дупката, където високият мъж се крие, и покрай редицата обли камъни, зад които се е свил Мос. Завиват по черния път, който води през боровите дървета. Оуди очаква да чуе още стрелба, чупене на стъкло.
Нищо. Той вдишва. Въздъхва. Потта на лицето му изстива.
Облак прах се вдига към дърветата и Мос чува как колата сменя скорост, а ронещите се камъни под гумите й стържат.
— Е, амиго, какво ще правим сега? — крещи високият.
— Би трябвало да те застрелям и да те заровя в тая дупка.
— Защо мислиш, че няма аз да те застрелям?
— Нямаш патрони.
— Смело предположение.
— Броих.
— Математиката ти е слаба. Може да имам още един пълнител. Може да съм презаредил.
— Не мисля.