Какво прави Мос извън затвора и как е намерил Оуди в гората? Все още ли му е приятел, или сега работи за някого?
Оуди се взира в белите линии на пътя, изпитва срам, вина и неизказан гняв. Плановете му се разпадат. В ума си вижда Каси и Скарлет — все още са живи и се смеят, но всъщност са мъртви. Заради него. Не дръпна той спусъка, но все пак е виновен. Беглец от закона е. Очукан като пинята. Пребит. Наръган. Горен. Удушаван. Оковаван. Какво още могат да му сторят?
Оуди никога не е можел да мрази. Когато хората влагат твърде много енергия в мразенето, обикновено ненавиждат най-яростно нещо в самите себе си. Но откакто изгуби Белита, гневът проникна дълбоко в сърцето му, превърна се в част от него. Знае кога започна това — на Нова година две хиляди и трета година, когато бъдещето стана ясно и го принуди да вземе решение.
Ърбан бе решил да направи парти и Оуди прекара седмици в изпълняване на задачи, в организиране на кетъринга, в подреждане на маси и получаване на колети. Допълнителен персонал бе нает, за да помага за партито. В градината издигнаха шатри, оцветени лампички опасваха клоните, така че дърветата блещукаха като съзвездия. На метален прът цвърчеше прасе, провисено над яма с въглени. Въртеше се бавно, а от него капеше мазнина върху въглените и ароматът се смесваше с уханието на цветята от градината.
Оуди не бе виждал Белита от Коледа, когато я заведе на литургия. Тогава тя не му позволи да влезе в църквата, нито да я докосне след това, защото според нея денят бе свещен и господ може би гледаше. Оуди нямаше нищо против. Беше открил удоволствието да наблюдава тялото й, без да го притежава. Познаваше я толкова интимно, че можеше да затвори очи, да види гладките вдлъбнатини на раменете й и да си представи как прокарва език по тези падини. Можеше да усети извивката на ханша й, тежестта на гърдите й и да чуе учестеното й дишане, когато пръстите му играеха по тях.
По-късно Белита разказа на Оуди за разговора си с Ърбан, който провели преди новогодишното парти. Тя седяла на тоалетната си масичка и го гледала в огледалото, докато Ърбан отварял подплатена с кадифе кутийка. Извадил от нея огърлица с изящен опал, обграден с кръг от малки диаманти.
— Тази вечер ще те представя на всички — казал й на испански.
— И какво ще им кажеш за мен?
— Ще кажа, че си гаджето ми.
Белита продължавала да се взира в него. Бузите й пламнали.
— Нали това искаш?
Тя не отговорила.
— Не мога да се оженя за теб. Вече се опарих два пъти, нали разбираш, но ще имаш всичко, което има една съпруга.
— А синът ми?
— Той е щастлив там, където е. Можеш да продължиш да го виждаш през уикендите. По празниците.
— Защо не може да живее тук?
— Хората ще задават въпроси.
Партито започна на смрачаване. Работата на Оуди бе да разпределя трафика през големите каменни порти и да паркира колите. Повечето бяха скъпи, европейски. Гледаше как Ърбан се смесва с гостите, здрависва се с тях, разказва им вицове и играе ролята на перфектния домакин.
В единайсет Белита занесе чиния с храна на Оуди. Копринената й рокля бе с прозрачен черен воал около високата част на гърдите й и сякаш галеше всяка гънка и извивка на тялото й. Придържана от тънки връзки и по-лека от въздуха, дрехата сякаш всеки миг щеше да се плъзне надолу и да се свлече около глезените й.
— Омъжи се за мен вместо за него — каза Оуди.
— Няма да се омъжа за теб.
— Защо? Обичам те. Мисля, че и ти ме обичаш.
Белита поклати глава и погледна през рамо към партито.
— Не мога да си спомня последния път, когато танцувах.
— Аз ще танцувам с теб.
Тя тъжно погали бузата му.
— Ти трябва да останеш тук.
— Може ли да те видя после?
— Ърбан ще ме иска.
— Ще бъде пиян. Можеш да се измъкнеш.
Белита поклати глава.
— Ще те чакам близо до портата — каза Оуди, докато тя се отдалечаваше.
Прекара останалата част от вечерта, като слушаше музиката и гледаше как Белита танцува със събрана коса и вдигната високо брадичка. Тя движеше бедра с такава грация, че всички мъже я гледаха като молци, привлечени от пламък.
В полунощ Оуди видя как фойерверките се пръскат в топки лееща се светлина над билото, разлайват кучетата и задействат алармите на колите.
До четири часа последните празнуващи си бяха тръгнали. Ърбан им махаше за довиждане. Пиян. Клатушкащ се. Оуди затвори портата и събра празните бутилки, разхвърляни по алеята.
— Забавлява ли се? — попита го Ърбан.
— С паркирането на колите ли?