Ърбан се разсмя и обгърна с ръка раменете на Оуди.
— Защо не отидеш до „Вълшебни цици“? Избери си момиче. Аз черпя.
— Честита Нова година — каза Оуди.
— И на теб, синко.
Оуди зачака Белита пред портата. Дърветата в градината все още блещукаха с цветни светлинки. Мина час. Два. Все още чакаше. Тя не идваше. Оуди имаше ключ и влезе през задната врата на къщата, промъкна се по коридора към стаята й, където се съблече и се пъхна в леглото на Белита, като внимаваше да не я събуди. Вместо да докосне кожата й, хвана крайчето на нощницата й с пръсти и започна да съзерцава безшумното вдигане и спускане на гърдите й.
Оуди Заспа. Белита скоро го събуди.
— Трябва да си тръгваш.
— Защо?
— Той идва.
— Откъде знаеш?
— Просто знам.
Погледна към вратата.
— Ти ли я остави отворена?
— Не.
Сега вратата мрачно зееше.
— Видял ни е.
— Не можеш да си сигурна.
Белита избута Оуди вън от леглото и му каза да се облича. Той се прокрадна през къщата бос, понесъл дрехите и обувките си. От една от стаите се чуваше пуснато радио. Усети аромат на кафе. Промъкна се през кухнята и надолу по стълбите, подскачаше предпазливо по острия чакъл на алеята.
Върна се с колата обратно до квартирата си. Беше първият ден от новата година и улиците бяха почти пусти. Имаше няколко коли, паркирани пред бара. „Момичетата сигурно припечелват в извънработно време“ — помисли си Оуди.
Когато влезе в бара, някой го блъсна откъм гърба. Трима мъже го притиснаха към земята. Омотаха дебело тиксо около главата му, през устата и очите; чу се звук, сякаш го изтръгват от ролка. Повлякоха Оуди по стълбите — завързан и с качулка на главата, метнаха го на задната седалка на кола. Разпозна гласовете. Ърбан шофираше, а двама от племенниците му седяха от двете страни на Оуди. Знаеше ги само като Дж. С. и Р. Д., но ги познаваше по еднаквите им впити дънки и ризи с тик-так копчета. Имаха елегантно оформени бради, за които списанията някога твърдяха, че са модерни, но Оуди подозираше, че допадат повече на хомосексуалистите, отколкото на жените.
Устата на Оуди бе пресъхнала. Ърбан знаеше. Как бе разбрал? Беше ги видял заедно. Първият му порив бе да отрече всичко. После обмисли да падне на колене и да си признае. Би могъл да живее с вината. Щеше да понесе наказанието си, стига да пощадят Белита.
Оуди се опита да следи завоите, но бяха прекалено много. Един от братовчедите се пошегува с другия:
— Има късмет, че не сме в Мексико, иначе щяха да намерят главата му в някоя канавка.
Колата отби от пътя. Браздите бяха толкова дълбоки, че шасито опираше в земята, а колелата пропадаха встрани в дупките. Спряха. Отвориха вратите. Извлякоха го навън. Накараха го да коленичи.
Ърбан заговори:
— Не избираме мига, в който да се родим, синко, но часът на нашата смърт може да бъде предопределен от куршум или от друга смъртоносна намеса.
Издърпаха качулката му и внезапна светлина ослепи очите на Оуди. Той замига и видя отвесната каменна стена на каменоломна със събрана в основата й вода, формирала малко езерце, по-черно от нефт.
Отлепиха рязко плътното тиксо от Оуди, ожулиха кожата и оскубаха косата му. Ърбан беше взел портмонето му. Извади шофьорската му книжка и картите за социално осигуряване и ги пусна в калта. Намери снимка на Белита — онази от фотокабината в „Морски свят“, където тя седи в скута на Оуди. Ърбан хвърли снимката във водата и тя се завъртя като плуващо листо, побутвано от бриза. Клекна до Оуди и подпря ръце на бедрата си.
— Знаеш ли защо си тук?
Оуди не отговори. Шефът му даде знак на племенниците си, които изправиха Оуди на крака. Ърбан го удари силно в слънчевия сплит, така че горната част на тялото му изхвръкна напред и той изкрещя.
— Мислиш се за по-умен от мен — каза Ърбан.
С отворена уста Оуди поклати глава.
— Мислиш си, че съм някой невеж латино, който не знае разликата между задника си и дупка в земята.
— Не — промълви едва Оуди.
— Имах ти доверие. Допуснах те близо до себе си.
Гласът на шефа му затрепери, очите му заблестяха. Кимна на племенниците си, които довлякоха Оуди до ръба на водата и го накараха да коленичи. Той виждаше отражението си в гладката огледална повърхност; виждаше се как остарява, как се превръща в старец само за секунди. Видя белите коси на баща си. Бръчките. Разочарованието. Разкаянието.
Докосна водата с лице и образът се разпадна. Оуди се опита да се изтръгне от хватката им, но те натикаха главата му по-надълбоко. Зарита с крака и се опита да държи устата си затворена, но скоро тялото му крещеше за въздух и той реагира инстинктивно. Пое си въздух и напълни дробовете си с вода. От устата му излетяха мехурчета и минаха покрай очите. Дръпнаха главата му нагоре. Оуди се разкашля и блъвна вода, отваряше и затваряше уста като умираща риба. Отново го потопиха и се облегнаха с тежестта си отзад на врата му; натискаха главата му толкова дълбоко, че челото му докосна дъното. Колкото повече се бореше Оуди, толкова повече отслабваше. Сграбчваше краката и коланите им и се опитваше да изпълзи нагоре по телата им като човек, вкопчил се във висящо над отвесна скала въже.