Загуби съзнание и не си спомняше как са го извадили от водата. Когато се съвзе, лежеше по корем, плюеше вода и целият се тресеше. Ърбан бе клекнал до него, положил бащински длан на врата му. Доближи още повече устата си до него, дъхът му бе като перце по кожата на Оуди.
— Позволих ти да влезеш в къщата ми, да ядеш на масата ми, да пиеш от пиенето ми… Държах се с теб като със син. И щях да те направя такъв. Но ти ме предаде.
Оуди не отговори.
— Знаеш ли историята за Едип? Убил баща си, оженил се за майка си и донесъл гибел на царството само заради едно пророчество, направено при раждането му. Старият цар се опитал да попречи то да се сбъдне. Взел бебето и го изоставил в планината, но един овчар спасил Едип и го отгледал. Той пораснал и пророчеството се сбъднало. Аз не вярвам в тези митове, но разбирам защо все още се разказват. Може би старият цар е трябвало да убие Едип. Може би овчарят е трябвало да си гледа своята работа.
Ърбан стисна врата на Оуди по-здраво.
— Белита ме обичаше, преди да се появиш ти. Аз я спасих. Образовах я. Дадох й дрехи и покрив над главата. — Размаха укорително пръст. — Можех да напълня корема й с кокаин и да я пращам напред-назад през границата, но вместо това й позволих да споделя леглото ми.
Погледна към племенниците си, после отново към Оуди и повиши глас:
— Ако те видя отново, ще умреш. Ако се доближиш до Белита, и двама ви ще убия. Ако искаш да станеш мъченик, мога да го уредя. Ако искаш двамата да умрете като Ромео и Жулиета, мога да сбъдна желанието ти. Но няма да е бързо. Имам познати, които могат да държат човек жив седмици наред, да пробиват дупки в костите му, да заливат кожата му с киселина, да вадят очи, да режат крайници. Харесва им. За тях е нещо нормално. Ще се молиш за смъртта, но тя няма да идва. Ще се отречеш от всичко, в което някога си вярвал. Ще признаеш всичките си тайни. Ще молиш, ще умоляваш и ще обещаваш, но те няма да те чуят. Разбра ли?
Оуди кимна.
Ърбан погледна юмруците си и ожулената им кожа, а после се обърна и тръгна към колата.
Оуди извика след него:
— Дължиш ми пари.
— Конфискувам ги.
— А личните ми вещи?
— Надявам се да са запалими.
Ърбан беше отворил вратата на колата. Взе палтото си от седалката и го облече, като наместваше рамене и подръпваше ръкавите.
— На твое място бих забравил за Белита. Тя е използвана по-често от презерватив в затвор.
— Тогава я пусни да си тръгне.
— И какво ще покажа с това?
— Обичам я — изтърси Оуди.
— Прекрасна история.
Ърбан кимна на племенниците си и всеки от тях заби ботуша си в Оуди. Единият го ритна в стомаха, другият — в гърба. Болката почти го накара да се изпусне.
— Желая ти приятен живот — каза Ърбан дрезгаво. — Бъди благодарен.
39
В мазето на криминалния съд в Дрейфъс Каунти има документация за всяко съдебно дело, гледано от съдия през последните 150 години: правни доклади, преписи на съдебни процеси, списъци с улики и официално дадени показания. Разнообразен склад за мрачни истории и черни дела.
Жената, седнала зад преградата, се казва Мона, косата й, по-тъмна от нощта, е вдигната толкова високо, че изглежда застрашително натежала. Оставя настрани недоизядения си сандвич и поглежда Дезире.
— Какво мога да направя за теб, захарче?
Дезире е попълнила формуляр за достъп до архивни материали. Мона поглежда молбата.
— Може да отнеме малко време.
— Ще почакам.
След като е заверила формуляра и го е подпечатала два пъти, Мона го навива на руло и го пъха в метална тръба, свързана с улей, който го всмуква надолу. Бута химикалка зад ухото си и изучава Дезире по-отблизо.
— Откога си в Бюрото?
— Шест години.
— По трудния път ли те карат да минеш?
— До някаква степен.
— На бас, че е така. На бас, че е трябвало да си по-добра от всеки мъж.
Мона става и се навежда, за да хвърли поглед към обувките на Дезире.
— Нещо не е наред ли?
Жената я поглежда глуповато и сочи към чакалнята.