Тази вечер напуснаха града и караха до след полунощ. Мигел спеше на задната седалка, прегърнал овехтялото мече, което носеше навсякъде със себе си. Беше дребен за възрастта си и пъхаше палец в устата, веднага щом очите му започнеха да се затварят.
Караха с отворени прозорци и си говореха за бъдещето. Белита му разказа истории за детството си, пускаше подробностите като трохи и очакваше от него да следва нишката на разказа и да й задава въпроси. В други моменти нямаше нужда да говорят. Тя слагаше глава на рамото му или прокарваше пръсти по бедрото му.
— Това ли искаше? — попита го.
— Разбира се.
— Обичаш ме.
— Да.
— Ако ме подведеш, ако ме предадеш или избягаш…
— Няма.
— И ще се оженим?
— Да.
— Кога?
— Утре.
По радиото зазвуча песен.
— Не слушам кънтри — каза Белита. — И няма да ни венчае двойник на Елвис Пресли[52].
— Наистина ли?
— Наистина.
— Добре.
41
Сутринта Дезире си сипва зърнена закуска в купа и добавя резени банан. Трябва да позвъни на родителите си и да им каже, че няма да им гостува на следващия ден. В съботите обикновено ги посещава, сяда на масата и яде домашно приготвена храна, докато баща й коментира футболния мач от креслото си, крещи към екрана и вдига въображаеми наказателни картони.
Подготвя се психически и набира номера. Майка й вдига и рецитира телефонния си номер, преди да попита „С какво мога да ви помогна?“ с помпозен акцент, който звучи изкуствено. Майка й има навика да поръчва храна със същия акцент като на сервитьорката или сервитьора, който ги обслужва, и не може да схване защо това би могло да се възприеме като надменно или унизително отношение към служителя.
— Аз съм — казва Дезире.
— Здравей, скъпа, тъкмо си говорехме за теб, нали, Харолд? Дезире се обажда. Да, ДЕЗИРЕ, говоря с нея по телефона!
Баща й не чува без слуховото си апаратче и Дезире подозира, че нарочно го държи изключено, за да не му се налага да слуша майка й.
— Тъкмо купих шунка — отново се обръща към нея майка й. — Ще я изпека както обичаш: с горчица и медена глазура.
— Няма да мога да си дойда — заявява Дезире. — Трябва да работя.
— О, много жалко… Дезире няма да идва, Харолд. ТРЯБВА ДА РАБОТИ.
— Ама ще има печена шунка за вечеря — крещи баща й отдалеч, сякаш не той, а всички други са глухи.
— Знае, Харолд, току-що й казах.
— Намерила ли си е гадже? — пита той.
— Иска да знае дали си срещнала някое добро момче — казва майка й.
— Кажи му, че се омъжих и имам близнаци. Тимон и Пумба. Пумба доста пръцка, но е много сладък.
— Ще ми се да не се шегуваш с тези неща.
На заден план баща й крещи:
— Кажи й, че няма проблем, ако е лесбийка. Нямаме нищо против.
— Не е лесбийка! — скастря го майка й.
— Просто казвам, че ако е лесбийка, нямаме против — обяснява баща й.
— Не й говори такива неща!
Скоро двамата вече спорят.
— Трябва да вървя — казва Дезире. — Съжалявам, че няма да дойда утре.
Затваря и събира нещата си. Излиза от апартамента, спуска се по външните стълби и помахва на хазяина си, господин Саквил, който повдига пердетата. Трафикът през уикенда е слаб и тя шофира спокойно към северните предградия на Хюстън.
Половин час по-късно стига Томбол и паркира пред спретнато бунгало, боядисано в бяло и синьо. Има изумруденозелена морава и перфектно подрязани градински храсти. Никой не отговаря на мелодичния звънец на входната врата. Дезире чува шум от деца, които пищят и се гонят в задната градина. Сваля резето на страничната порта и минава по алеята, която заобикаля къщата.
Във вътрешния двор има навес, украсен с балони и цветни ленти. Между дърветата тичат деца и гонят куче. Около масата си бъбрят жени, разбиват яйца за пържени филийки и бъркат тесто за палачинки.
Неколцина мъже са се събрали около барбекюто — съвсем друга система за оценка на положението в обществото, според която мъжът се преценява по това колко често обръща пържолата, а не по заплатата или колата си.
Бившият патолог на Дрейфъс Каунти Хърман Уилфърд, вече пенсионер, седи на висок сгъваем стол и крепи пластмасова чиния в скута си. Панталоните му са вдигнати високо на кръста, а плетената му вълнена жилетка е закопчана на гърдите. Гледа децата и се присвива при всеки писък, сякаш звукът го изправя на нокти.
Възрастна пълничка жена се приближава до Дезире и бърше ръце в престилката си. Поглежда значката й.
— Това е семейно събиране.
— Важно е. Иначе нямаше да го безпокоя.
52
Намеква се за сватбения параклис „Грейсленд“ в Лас Вегас, където сватбите се извършват от имитатори на Елвис Пресли. — Б. р.