„Какво търся тук?“, запита се, след като се ослуша и не чу нищо в притихналата къща на съседа. После си повтори, че има всички основания да се тревожи. Дори да я отпрати, поне ще го предупреди да пази тишина.
Вдигна ръка и почука отново.
Нищо. Може би най-сетне беше заспал.
Е, чудесно. Значи и тя можеше да се върне в леглото. Но точно когато се обърна, отвътре се разнесе звън от разбито стъкло, последван от цветиста ругатня. Той не само че не спеше, но по всичко личеше, че се е наранил.
Пени почука по-силно и подвикна:
— Сър? Добре ли сте?
Долепи ухо до вратата и чу трясък от падащи предмети и тихо стенание. Завъртя дръжката и установи, че е заключено.
Можеше да направи две неща: да се възползва от резервния ключ, който бе виждала приятелката му да пъха под изтривалката, или да си върви.
За момент избра второто. Направи три крачки, спря колебливо и се върна обратно. Извади ключа от скривалището и отключи.
— Сър? — извика отново и потръпна нервно. — Аз съм съседката ви. Сега ще вляза.
Четвърта глава
Пени се промъкна през входната врата на лейтенант командир Монтгомъри и тихо я притвори зад гърба си. Не стига, че в антрето беше тъмно като в рог, но и къщата беше много по-голяма от нейната и напълно непозната. Пусна ключа в джоба си при своя и тръгна предпазливо в тъмнината.
Бледата светлина, прокрадваща се откъм вътрешността на къщата, беше единственият й ориентир. Когато минаваше покрай стълбището, нещо меко се отърка в краката й я накара да изпищи.
— Феликс!
Останала без дъх, тя притисна ръка до биещото си до пръсване сърце.
Твърдият паркет под краката й премина в стъпала, които водеха към всекидневна на по-ниско ниво. Осветяваше я слаба светлина, идваща, както се оказа, откъм кухнята. На близките плотове забеляза парчета от счупена чаша и капки кръв. Блъсна я остра миризма на уиски.
— Сър! — извика ужасена.
Нещо силно стисна десния й глезен. От гърлото й се изтръгна дрезгав вик, когато я дръпна и тя изгуби равновесие. Разпери ръце, за да забави падането, и се просна върху едро мъжко тяло, скрито в мрака.
Очевидно намеренията му не бяха просто да я събори. Сграбчи я и я претърколи на пода. В следващия момент Пени лежеше по корем, дясната й буза бе притисната към килима, лявата й ръка бе болезнено извита към гърба. Някаква тежест притискаше гръбнака й. Краката й бяха като парализирани.
— Кой си ти? — изръмжа мъжът в ухото й, като сливаше думите.
Нещо топло и лепкаво капеше върху лицето й.
— Лейтенант Пени Прайс, сър — обясни му задъхано. — Съседката ви.
Той кървеше отгоре й, осъзна тя, усетила позната сладникава миризма.
— Пени — хватката му леко се разхлаби. — Медената паричка2 — подразни я с особена нотка в гласа. — Не знаех, че очите ти са сини.
Нямаше начин да види цвета на очите й в тъмнината, значи ги бе забелязал предишния ден.
— Сър, струва ми се, че сте ранен. Аз съм медицинско лице и мога да ви помогна — започна тя сериозно.
— Порязах си ръката на стъкло — обясни той.
Внезапно се отпусна тежко и Пени се уплаши да не изгуби съзнание, защото тогава щеше да й бъде много трудно да се измъкне изпод него.
— Сър! — извика остро.
Успя да привлече вниманието му.
— Мммм…
— Причинявате ми болка. Бихте ли се отместили, моля?
— Извинявайте.
Мъжът се надигна и тя се претърколи на една страна, после го улови за ръцете и с усилие му помогна да седне. Тъмни струи се стичаха по лицето му от дълбока рана над дясната вежда. Не я беше получил, докато бе събирал натрошените стъкла.
— Нека ви помогна — повтори Пени и продължи борбата да го изправи на крака. — Станете, сър, преди да сте изцапали целия килим.
За момент той се задържа прав, но веднага след това започна да се свлича отново, затова й се наложи да го прихване под мишниците и поеме цялата му тежест.
— Къде е банята? — попита с желание да се отдалечи колкото може повече от разпилените стъкла.
— Отзад.
Оказа се, че отсреща в коридора наистина има врата.
— Е, добре, да вървим да ви почистим.
Като хем го влачеше, хем го носеше, Пени се отправи нататък. Беше й невъзможно да не усети колко топло, едро и стройно е тялото му, отпуснато върху нея.
— Пазете очите си — предупреди го, когато отвори вратата и затърси ключа за осветлението.
Докато стреснато оглеждаше стаята, той смръщи лице от болка и тихо изстена.
Господи, бяха се озовали спалнята му.
Никога не беше виждала толкова огромно легло. Беше покрито с дебела черна завивка, която чудесно се вписваше в цялостния интериор, решен в черни и зелени геометрични мотиви. Мебелите бяха в скандинавски стил, с излъскани до блясък гладки повърхности.