Джо веднага се запрепъва към широкия приканващ креват.
— О, не, не тук — препречи пътя му тя и го затегли натам, където предполагаше, че е банята.
Когато най-сетне успя да го вкара в нея и да светне лампите, забеляза, че лявата му ръка кърви обилно. Значи все пак беше събирал стъклата. Но дали, преди да си нарани веждата или след това?
Подпря го на страничното шкафче и с периферното си зрение забеляза тъмночервените тапети, мраморната мивка и красивите месингови кранчета.
— Сега ми позволете да погледна.
Наведе главата му над умивалника и протегна шия, за да огледа разреза над веждата. Оттам продължаваше бавно да се процежда тънка струйка. А през цялото време от пръстите на дясната му ръка кръвта капеше направо на облицования с плочки под.
— Първо ще се погрижим за ръката — реши тя и пусна водата.
— Какво се е случило? — запита учудено той, оглеждайки отражението си в огледалото. Докосна раната и веднага се намръщи от болка. — Оу!
— Помогнете ми малко, сър — нареди Пени рязко.
Пъхна ръката му под струята и отсипа от течния сапун, който намери върху рафта. Нямаше как да не забележи множеството мазоли и пресни белези. Възможно ли беше да е получил тези наранявания при автомобилна катастрофа? Но как? Като е помагал на някого да се измъкне от колата?
— Усещате ли стъкла в пръстите си?
— Не.
Тя сграбчи няколко салфетки и ги притисна към разрезите.
— Чувствам се глупаво — призна той.
После затвори очи и се олюля. Жената бързо го прихвана през кръста.
— Не падайте отново, сър. Искате ли да седнете?
— Да.
Пени му помогна да се настани върху седалката на тоалетната.
— Сега притискайте ръката, докато се погрижа за веждата ви.
Наситеният дъх на уиски би могъл да запали цяла кутия кибрит. Но странно, това не й беше неприятно. Просто се почувства леко замаяна.
Намокри чиста кърпа и внимателно избърса кръвта от лицето му, докато той седеше в безмълвно вцепенение.
— Май ще се наложи да се направят няколко шева — изкоментира тя, като се стараеше да не обръща внимание на силното му обаяние. — Разрезът е доста дълбок.
— Никакви лекари — отсече Джо, достатъчно адекватен да заяви волята си.
Пени сви неодобрително устни, но се отказа да спори. Ако не се обработеше професионално, раната щеше да остави голям белег, но в сравнение с обгорената му буза кой щеше да го забележи?
— Предполагам, нямате домашна аптечка…
Млъкна по средата на изречението, защото той се стовари с цялата си тежест върху нея и зарови нос в острото деколте на халата й.
Сърцето й подскочи. Само в най-безумните си фантазии си бе представяла как съседът й се притиска към гърдите й. Улови лицето му с длани и го повдигна насила.
— Имате ли домашна аптечка? — повтори твърдо.
Дълбокият му зелен поглед се фокусира с усилие върху устните й.
— Под мивката.
— Стойте неподвижно — нареди тя. — Не мърдайте. — После затърси с една ръка и успя да измъкне кутия с нарисуван червен кръст. Прегледа съдържанието й и установи доволна, че е добре заредена. С ъгълчето на окото си забеляза, че морският тюлен оглежда тялото й в безформения халат.
— Как влязохте тук? — попита той, сякаш внезапно изтрезнял.
— Да не говорим за това сега — делово предложи Пени. — Стойте мирно, за да ви превържа.
Докато нагласяше превръзката, тя успя да разгледа обгорялото място на бузата му.
— Как получихте това?
— Шрапнел — отвърна Джо, без да се замисли.
— Значи не е било автомобилна катастрофа? — продължи тя.
Знаеше, че това не й влиза в работата. Но единственият начин да го утеши беше да разбере какво е преживял.
— Не — кратко отсече той и погледът му отново стана стъклен.
Пени усети, че в съзнанието му нахлуват мрачни спомени и се зачуди как би могла да ги прогони. Може би ако го накараше да ги сподели…
— Дайте да погледна пръстите ви — докато обработваше раните, се осмели да подхвърли: — Май сте имали доста тежък ден.
В зачервените му очи плуваха сълзи.
— Да.
— Къде ходихте тази сутрин? — продължаваше колкото може по-ведро тя.
Мълчанието продължи толкова дълго, че вече не очакваше отговор, когато той каза глухо:
— На погребение.
Дъхът й спря от болката, изписана върху лицето му.
— Кой е починал? — попита го съчувствено.
— Един от хората ми.
— Съжалявам. Трябва да е било ужасно за вас.
Той преглътна с усилие. За неин ужас от очите му бликнаха сълзи, а той беше прекалено пиян, за да се срамува от тях. Съчувстваше му от цялото си сърце. Трябваше да се досети, че Могъщия Джо е човек, който би приел смъртта на един млад тюлен твърде лично.