Тя се отдръпна, чувствайки се неловко.
— Мръсна съм и мириша лошо — започна да протестира.
— Не, не е вярно.
Копнееше да я прегърне. Но тя го държеше на ръка разстояние.
— Къде е Офелия?
Хвърли поглед покрай него и забеляза влизащите Хана и Валентино.
— Лия все още е в участъка — обясни Джо. — Обаждахме й се всеки път, щом научавахме нещо.
— Пени! — Хана забърза към нея и посягайки да я докосне, каза: — Боже, толкова се радваме да те видим. Това е специален агент Валентино, тежката артилерия на Департамента за държавна сигурност.
Валентино изцъка с език в знак на несъгласие и промърмори:
— Удоволствието е мое.
— Ще те измъкнем от тук — каза Хана, поглеждайки набързо нагоре и надолу по коридора. — Да вървим.
— Казаха ми да остана, докато шерифът не се върне от мястото на катастрофата — запротестира Пени.
Джо искаше да чуе повече за смелото й бягство. Бе успяла да му обясни съвсем накратко по телефона обаждане, което го накара да се почувства замаян от облекчение.
— Нашите хора вече са на мястото — отвърна Хана и прибави меко: — Ритър е мъртъв.
Очите на Пени се изцъклиха.
— Предположих, че така ще стане — прошепна тя.
Беше толкова силна, толкова смела, че Джо едва се стърпя да не я дръпне отново в прегръдките си.
— И така, да тръгваме — нареди Хана. — Шерифът на Пунго може да почака за показанията ти.
В този момент от най-близкия офис изскочи заместникът му.
— Само момент, моля. Кои сте вие? — попита той наперено.
— Специален агент Линдстром, ФБР — представи се Хана и показа значката си. — Ние имаме правомощията по този случай. Жертвата идва с нас. Вземете визитката ми.
Докато тя му я подаваше, Валентино насочи Пени и Джо с ръка към вратата.
Джо се озова отново в служебния автомобил на ФБР, а Пени се бе свила до него. Когато повдигна краищата на одеялото, за да се загърне по-плътно, той шокиран забеляза протритата кожа на китките й.
Какво очакваше? Тя вече му бе казала, че на Ритър е било наредено да я убие. Да върже ръцете й, бе нормално в такъв случай.
— Тя има нужда да се прибере вкъщи и да си почине — каза той на агентите.
Тъмните очи, вгледани в страничния прозорец, бяха пълни с извинение.
— Стандартната процедура изисква да бъде прегледана от лекар. Колкото по-бързо преминем през това, толкова по-големи са шансовете ни да задържим шефа на Ритър.
— Той ме познава — обади се Пени. — Затова ме искаше мъртва. Смята ме за пречка.
Хана се завъртя на предната седалка.
— Искаш ли да говориш с нас сега, мила? Или по-късно, след като те прегледа лекарят?
— Нямам нужда от лекар.
— Това е стандартна процедура, Пени. Трябва да анализираме дрехите ти и да те проверим за доказателства.
— Ще говоря сега — каза Пени, загледана през прозореца.
Джо преглътна безпомощността си. Той не можеше и дори не искаше да си помисли какви доказателства биха открили при медицинския преглед.
— Ще трябва да запишем показанията ти — добави Хана, като извади диктофон.
Първо говори тя, назова разследването и съобщи датата. След това помоли Пени да потвърди, че е наясно с намерението им да я записват. Тогава разпитът започна.
— Може ли да ни кажеш какво стана, когато напусна болницата вчера вечерта?
Докато Пени разказваше как е била упоена с хлороформ на паркинга и как се е събудила вързана и с превръзка на очите в някакво мазе, Джо очертаваше с пръсти белега, който пулсираше и гореше върху бузата му. Искаше кръвното му да се нормализира.
— Тогава чух, че Ритър разговаря с шефа си — говореше Пени. — Разпознах името му. Кълна се, чувала съм го в някакъв разговор и преди. — Тя потърка челото си и затвори очи, за да се концентрира. — Просто сега не мога да се сетя.
— Защо мислиш, че шефът на Ритър знае коя си? — подсказа й Хана.
— Той звучеше толкова обезпокоен, когато Ритър му каза името ми. Можех да го чуя от другата страна на телефона. Нареди му да се отърве от мен.
При тези думи Джо дълбоко си пое въздух.
— Разпозна ли гласа му?
— Не, не го чувах чак толкова ясно.
— Какво се случи след това?
— Ритър ме снима за спомен. После ме остави за известно време. По-късно ме извлече от мазето до колата си. Сложи ме на задната седалка и потегли.
Докато обясняваше отчаяния си опит да се освободи, Джо трябваше да отвори прозореца за свеж въздух. В противен случай щеше да повърне. В същото време не можеше да е по-впечатлен. На света нямаше по-смела жена от Пени.
— Какъв профил сте съставили на този човек? — попита той.
Фактът, че убиецът с рицина все още е жив, го плашеше до смърт.
— Считаме, че е военен — каза Хана предпазливо.