— О! — възкликна Пени, тайно обзета от облекчение.
— Отивам с Вини във Филаделфия, за да се запозная с майка му и сестра му.
— О, боже!
По всичко личеше, че Лия се страхува от предстоящата среща.
— Ами ако майка му ме намрази? — проплака момичето. — Знаеш какви са майките, що се отнася до синовете им.
— Скъпа, няма за какво да се притесняваш — успокои я Пени, въпреки че стисна пръсти в скута си.
Тъй като Вини едва бе преминал тийнейджърската възраст, майка му може би щеше да е шокирана и ужасена от познанството му с по-възрастна жена.
— Мислиш ли? — попита Лия. — Вини казва, че е много мила и ще ме хареса още щом ме види.
— Може да й отнеме малко повече време — предупреди я практично Пени.
По-малката не я бе попитала каква ще бъде нейната ваканция. Тя самата едва го вярваше, но ако не си осигуреше по-дълга раздяла с Джо, щеше да се задуши от огромната любов, която изпитва към него, да му каже как се чувства и да го накара да избяга от нея.
Не, единственият начин бе да увеличи разстоянието помежду им както физически, така и емоционално. А ако завари друга жена в обятията му, като се прибере, така да бъде. Беше наясно с навиците му още когато се бе съгласила на тази връзка. Наивността можеше да й коства много. Бе научила този урок по трудния начин.
— Добро утро, сър — извика Пени, като отвори вратата на трета стая. Адмирал Джейкъбс бе тук за ежеседмичната си терапия.
Свари го седнал на масата за прегледи. Беше подпрял бастуна си наблизо.
— Къде беше? — попита той.
Воднистите му сини очи я пронизаха и я изучаваха по начин, който я накара да се чувства странно.
— Бях си взела малко почивка — обясни тя. — Не биваше да отменяте последната си терапия само защото мен ме е нямало. Командир Спаркс е също толкова способна да помогне на скованите ви колене.
— Не — изръмжа възрастният мъж, отхвърляйки с ръка предложението. — Тя е твърде груба.
— Надявах се да ви помогна повече, сър, но се страхувам, че имам неприятни новини за вас. Подробно разгледах показателите ви и на този етап ще трябва да ви препоръчам операция. Не сме постигнали достатъчен напредък с манипулативни техники. Ще ви трябва двойна подмяна на коляното.
Когато думите й не предизвикаха никаква видима реакция, Пени опита отново.
— Разбирате ли какво ви казвам, сър? Никога повече няма да ходите нормално, да изкачвате стълби, да връзвате обувките си, освен ако не си направите операция.
— Както кажеш — отвърна той със свиване на рамене и отново я прониза с поглед.
Озадачена от поведението му, тъй като все пак операция на неговата възраст бе значимо и рисково преживяване, Пени извади химикал от горния джоб на престилката си и написа бележка за хирурга. Провери психическото състояние на пациента.
— Ще изпратя командир Хъксли да говори с вас днес, вместо да се придържаме към установения ред — предупреди го тя.
Адмиралът остана безмълвен.
— Ще трябва да свалите панталоните си — даде му указания Пени — и да сложите нощницата за пациенти. — Наведе се, за да извади чиста дреха от чекмеджето до краката му.
Когато я постави до него, го видя да бърка в джобовете си, като че ли за да ги изпразни. Тя се обърна, за да тръгне към вратата, но в този момент той повдигна бастуна и й препречи пътя. Старецът я изненада, като скочи от масата за прегледи много по-ловко и по-бързо, отколкото би могла да допусне.
— Съжалявам, че трябва да го направя, лейтенант — каза й с груб глас, като я задържа за ръката, за да й попречи да тръгне назад. — Но не мога да поема излишни рискове.
Объркана и уплашена, да не би да е изгубил ума си, Пени отвори уста да го успокои. Но след това видя в лявата му ръка да проблясва нещо, което приличаше на спринцовка. Господи! В следващия момент усети как иглата пробива кожата й.
— Не! — изкрещя, като се отдръпна от него и се опита да освободи ръката си плачейки. — Какво правите?
— Почиствам къщата — отговори той, преследвайки я. — Нямах представа, че си дъщеря на Дани. Прайс е толкова разпространено име.
Пени се мъчеше да го държи на разстояние, но той бе учудващо силен и бърз. За неин ужас успя да я сграбчи, завъртя я, рязко затисна устата й с ръка и я притисна към себе си.
— Сега стой неподвижна — изръмжа в ухото й — или това ще остави синини.
Тя се изви с цялата си сила и успя да се освободи.
— Чакайте — рече задъхано и съзряла вратата в далечния край на малката стая, отново заотстъпва назад. — Чакайте! Съжалявам за сина ви — продължи заеквайки, когато всички липсващи парчета си дойдоха на мястото. — Това, което се случи с него и с много от нашите войници, е ужасно. Но аз нямам нищо общо, сър. Не можете да ме убиете. Тогава вие ще сте виновен. А вие сте патриот, сър, не убиец. — Пое си дълбоко дъх, готова да се разкрещи за помощ.