За нейна изненада той повдигна брадичката й. Тя затаи дъх при вида на намръщеното му лице и страстта в очите му.
— Не мисля — изрече тихо. — Защото самият аз току-що го разбрах.
За нейно удивление прекара пръсти през косата й, разхлабвайки кока на тила й, и я целуна яростно.
Потънала в страстната му милувка, Пени не можеше да мисли. Той продължаваше да я целува, без да обръща никакво внимание на тълпата, редяща се за качване в самолета.
Какво бе разбрал току-що? Какво се опитваше да й каже?
Тя вкусваше страстната му целувка и я поглъщаше като цвете слънчева светлина. Светът й се въртеше около него. Би му позволила да я целува вечно, но най-сетне той се отдръпна и повдигна глава.
Неколцина пътници ги аплодираха, но Пени бе твърде зашеметена, за да я е грижа.
— Сега върви — каза Джо пресипнал, със зачервено лице и насълзени очи. — Върви да вършиш добрини за другите, Пенелопе Ан Прайс. Но по-добре да се върнеш при мен вкъщи невредима. Това е заповед — добави сериозно.
Пени се опита да отвърне. Надеждата пусна корени дълбоко в сърцето й.
— Тъй вярно, сър — успя да отвърне приглушено.
Замаяна, пое ръчния багаж, който той повери в ръцете й. Покорно стъпи на бързо движещата се пътека, търсейки бордовата карта и документа си за самоличност.
Те продължиха да се гледат, докато стюардесата не взе билета й. Джо помаха с ръка за довиждане с умислено изражение, което я трогна.
— Обичам те, Джо! — изкрещя тя в последния момент.
Очите й блеснаха, а смайването замени тъжното му изражение.
С пламтящо лице и опасявайки се от последиците на порива си, Пени се обърна и се понесе надолу по подвижната стълба.
Ако това не накараше Джо да се затича, тогава може би нищо не би могло.
О, боже, моля те, нека той да ме чака, когато се върна.
Когато Вини паркира пред редица къщи в източната част на Филаделфия, Лия изтри потта от дланите си. Имаше чувството, че стъпва на чужда планета, където сградите са прилепени една до друга и негостоприемният студен вятър носи боклуци.
— Коя е вашата къща? — попита тя.
Усещаше напрежението в корема си.
— Ето я там.
Той посочи масленожълта сграда с лющеща се боя и изкривена предна веранда.
Лия преглътна с усилие. Дали фактът, че двамата с Вини са от различни светове, щеше да повлияе на съвместното им бъдеще?
Той изключи двигателя и улови несигурния й поглед.
— Обичам те — наведе се и допря чело до нейното. — Не се притеснявай. Сто пъти ти казах, че ще те харесат.
— Щом казваш — въздъхна тя.
Едва бяха слезли от колата, когато входната врата се отвори с трясък. Тъмнокосо момиче се затича по стъпалата на верандата и с вик на задоволство се хвърли в обятията на Вини. Докато той я въртеше, Лия осъзна, че съществото с буйни коси е петнадесетгодишната му сестра Изабела.
— Бела — каза той, пускайки я на земята. — Искам да те запозная с някого. Това е Лия.
Черешовите очи се разшириха, преценявайки я.
— Здрасти — каза Изабела срамежливо.
Бе слабичка, само кожа и кости, но тялото й тепърва щеше да се развива.
— Приятно ми е да се запознаем — измърмори Лия.
Мрази ме, помисли си тя.
Входната врата се отвори отново и тя се стегна, очаквайки нещо още по-лошо.
— Винсенте! — извика жената и хукна към тях с разперени ръце.
Здрава и тъмнокоса, с едва забележими сребърни нишки в косите, майката на Вини го погълна в прегръдката си. Целуна го силно по двете бузи, а след това го отдалечи от себе си, без да го пуска.
— Винсенте, синчето ми — пропя жената. — Всеки път, когато те видя, си все по-красив.
— Мамо, моля те — смути се той, изтръгвайки се от ръцете й. — Искам да се запознаеш с Лия. — Той улови ръката на Лия и я дръпна до себе си. — Това е жената, за която ти разказах. Помолих я да се омъжи за мен.
Майката и дъщерята ахнаха. Градският шум като че ли се усили пропорционално на внезапно настъпилото помежду им мълчание.
— Боже мой — въздъхна майка му и погледът й се насочи към лявата ръка на Лия.
Изглеждаше ужасена.
Вини постави ръка на раменете на годеницата си. Устата й бе пресъхнала, сърцето й препускаше. Тази любов бе обречена. Но тогава…
— Добре дошла! — извика майката на Вини. Улови главата на Лия и я целуна по двете бузи, след което добави: — Винсенте ми е разказвал толкова много за теб. Трябваше да се досетя, че ще ти предложи да се ожените.
— Благодаря — промърмори Лия едновременно смаяна и объркана от внезапно проявената топлота.
Тя погледна Вини за обяснение.
— Какво ти казах? — присви рамене той.
Час по-късно Лия, Вини и Изабела седяха около малка кухненска маса, която Роза, майката на Вини, бе покрила с дантелена покривка. Изваждайки бутилка вино и кристални чаши, тя почете с тост годежа им, а след това се хвърли в трескаво готвене.