Слаб мъж с тъмна кожа стана от фотьойла и му протегна ръка.
— За мен е удоволствие, сър — каза след здраво ръкостискане и продължи с подчертан английски акцент: — Почти съжалявам, че се пенсионирах. От онова, което ми разказаха, щеше да е удоволствие да работим заедно.
— Чувал съм добри неща за вас — отвърна Джо откровено.
Себастиян Леон, известен като „човека пясък“, беше истинска легенда за своето време.
— Това е жена ми Лейла с дъщеря ни Исме — представи слабата брюнетка на дивана мъжът. Бебето беше само бузи и блестящи черни очи. — А това у старши офицера е близнакът й.
Джо забеляза Соломон Макгуайър да седи с кръстосани крака на пода, гъделичкайки пищящото от радост бебе по коремчето. Нежното отношение към детето промени цялата му представа за него само броени за секунди. Кой би могъл да предположи, че човекът си имал слабост?
— А с началник Маккафри се запознахте снощи — добави Гейб, все още в ролята на домакин.
Джо кимна към снайпериста, когото бе освободил от отряда предната вечер, за да може да прекара последните четири месеца от службата си с любимото момиче.
— Сър — обърна се офицерът с коса, вързана на конска опашка. Той свали ръката си от раменете на жената до себе си и я представи на Джо. — Това е Сара — каза той, произнасяйки името й с благоговение и западен акцент. — Пристигна със сина си снощи, за да ми подари най-прекрасната нощ в живота ми, сър.
Слабата блондинка със синьо-сиви очи му отправи срамежлива усмивка.
— Много ви благодаря — обади се тя и го погледна по същия начин, по който го гледаше Пени, сякаш можеше да види истинския Джо. — Направихте Чейс толкова щастлив. Мен също, разбира се — прибави тя и се изчерви.
От това, което Джо бе чул за живота й, тази жена заслужаваше малко радост.
— Не ми благодарете — възпря я той, чувствайки се неловко. — Лейтенантите Рено и Линдстром настояха за ранното му освобождаване.
— Но вие не сте се възпротивили — настоя тя.
Вярата й в него отново го накара да се сети за Пени.
Господи, колко му липсваше!
Звънецът иззвъня, кучето се разлая и Гейб отиде да посрещне закъснелите гости.
— Ето ви и вас. Бях започнал да си мисля, че няма да дойдете — чу думите му Джо.
— Вината за закъснението е моя — провикна се познат глас.
Секунда по-късно Хана Линдстром влезе в голямата стая в тъмночервен костюм, който подхождаше на огненочервената й коса.
— Не са ти се обадили от офиса, нали? — попита я Хелън, която се появи с поднос с глазирани коледни сладки.
— Не, имах пристъп на сутрешно неразположение — съобщи Хана и продължи намръщено: — В осем часа вечерта, представи си!
— Хей — смъмри я съпругът й. — Развали ми изненадата. Щях да му дам чорапа с подаръка ми.
Подаде на Гейб лентичка от тест за бременност.
— По дяволите, синко — възкликна Гейб. — Мислех, че двамата едва сте започнали да опитвате.
Лутър сви огромните си рамена.
— Просто дадох най-доброто от себе си — каза той с убийствена усмивка.
Хана го сръга, въздишайки ядосано.
— Оу! — изпротестира той.
— Престани да си приписваш всички заслуги. Ние сме тези, които трябва да свършат цялата работа, нали, Хелън!
Грабна бисквитка от подноса, който домакинята носеше покрай нея.
— Точно така — съгласи се другата. — Всичко се свежда до женската сила на духа. Вие, момчета, участвате само в ездата — подхвърли, подавайки подноса към Себастиян, а след това и към Соломон Макгуайър.
— Каква езда! — измърмори Гейб под носа си. — Не съм го правил от седмици.
Е, Джо вече знаеше защо началник-щабът му е кисел. Усети, че се усмихва.
— Чакай само да те застигнат прословутите безсънни нощи — предупреди го Лейла от дивана. — Дори не се опитвайте да се правите на героини, дами. Среднощното ставане е измислено само за бащите. Себастиян му се наслаждаваше, нали, скъпи?
— Нощем мислех, че близнаците никога няма да заспят — отвърна мъжът, без всъщност да отговори на въпроса.
— Човече, нямам търпение! — Лутър сграбчи жена си и погали плоския й корем. — Кога ще изглеждаш бременна, а?
— Това не е дух в бутилка, скъпи — отблъсна ръката му тя. — О, Хелън, не ми казвай, че си приготвила прочутите си коктейли, след като не мога да пия.