— Аз не зная — подзе той, — не зная защо обикалят барем тъдява. В Солун се бях срещал с един адмирал. Той ми казваше, че тука морето е много плитко и никакъв десант… Чакай, аероплани! Насам, насам се чува!
Адамов се загледа към небето. Не можах да науча кой беше тоя адмирал, с когото той е имал такъв сериозен разгово в Солун.
Аеропланът е близо и ние скоро го намираме. Звънливо бръмчи не само пропелерът, още по-силно иде ШУМЪТ от мотора, ту задавено и глухо, ту изведнъж тревожно и гръмко. Вече по тоя голям шум и по самия силует па аероплана — твърде голям, с леко превити назад криле, като на орел, — по тежкия, но уверен и величествен полет — ние, преди още да видим черните кръстове, познаваме, че това е „Слънчова птица“ — един от големите наши аероплани.
Свечеряваше се. Слънцето беше залязло и между Тасос и Дедели балкан небето цяло беше огненочервено. Ниско сред това сияние чернееше се като назъбена стена високата гора около Кара су. Морето беше тихо, сивобяло като матово сребро. Ясно и съвсем близо се виждаше сега исполинският конус на остров Самотраки с бели облаци около върха му. Сред ведрата и дълбока лазур тия облаци стояха не на небето, а ниско и хоризонтално, неподвижни, гъсто напластени бели кълба, сякаш стадо овце, приютени преди нощта. Полето и брегът потъмняваха, но небето беше още високо н светло и лек пурпур играеше по белите облаци и надолу в огледалото на морето.
Параходът стоеше на предишното си място. Като малка черна точка, аеропланът се виеше високо, но точно над него. Изведнъж се чуха топовпи гърмежи. Докато се мъчехме да определим откъде идат, на борда на парахода се показаха и развиха бели кълба дим, блеснаха и кратки червени пламъци. Стреляха оттам.
— На аероплана стрелят — каза Адамов.
Сега аеропланът лесно се намираше. Около него, по-високо и по-ниско, се явяваха кръгли бели облаци. Пукотът на шрапнелите не се чуваше и сякаш тия млечни кълба се раждаха във въздуха от само себе си. Близо до парахода се издигна висок стълб от пяна и щом се изгуби, още два други почти едновременно се издигнаха. Около парахода експлоадираха бомбите на аероплана. Веднага черен и гъст дим заизвира бързо из комините на парахода, разстла се и го скри. Пред тая черна завеса още по-ясно блеснаха белите стълпове на нови гейзери, издигнати от нови бомби. След малко параходът се показа, но плуваше вече право на юг, след това бързо измени посоката си и пак показа едната си страна към нас. Явно беше, че той плува с голяма бързина и постоянно прави зигзаги.
— Гледай го, избяга — обади се Адамов. — Чакай, приятелю, и бира може да има, не само зеленчук!
Тая шега развеселява Спиридона и той не може да сдържа смеха си. Параходът се отдалечава все повече и повече и се губи в далечината. Черната и раздиплена струя на дима още стои над морето и чертае следите на пътя му.
Беше се изминало доста време, когато наново чухме да бучи моторът. Аеропланът беше ходил чак към Тасос и се връщаше сега откъм запад. На тая страна и полето, и гората около Кара су бяха се слели в една обща черна маса. Сиянието на запад още не беше угаснало, само че от огненочервено беше станало бледо-желто, ослепително и ярко. Върху тоя светъл фон, високо над тъмното поле се рисуваше черният силует на голямата птица, която се връщаше уверено, спокойно и плавно. Изведнъж, току под аероплана, блесна бяла звезда, угасна скоро, но малко по-долу пламнаха други две. Това са сигнални ракети, които предупреждават нашите батареи. Аеропланът иде все по-близо и черният силует още повече расте. Блясват нови ракети. Сред вечерното небе рязко се очертава исполинската птица с широко разперени криле, с горящите ракети под нея и това тъй напомня някое хералдическо избражение на черен орел, сграбчил в ноктите си светкавици.
Когато вече си отивах, погледнах към землянката. Адамов стоеше пред масата си, свещта беше запалена, лулата висеше на устните му, лицето му беше усмихнато. Той беше доволен от днешния ден и, с ревността на древен летописец, готвеше се да напише всекидневното си съобщение.