— И какво ви каза той?
— Нищо, не ми ги върна.
— Естествено — рече господин Хоум с някакво особено изражение. Няколко мига той мълком поглаждаше брадата си и рязко се обърна към младата жена. — Вие ме карате — да говоря с вас по-открито, отколкото възнамерявах, госпожо Бейкър. Без да искате, мисля, вие сте дали сведения на човек, когото правителството подозира в злоупотреба. Без да знаете, вие сте предупредили пощенския началник в Хикори Хил, че е заподозрян, а тъй като може да сте провалили нашия план да проследим редица обсебвания до истинския им извършител, сигурно разбирате, че може много да сте навредили и на самата себе си като негова единствена съседка и следващо отговорно лице. Направо казано, ние проследихме изчезването на ценни пратки до точка някъде между тия две станции. Без всякакво колебание мога да ви кажа, че не подозираме Лавров път и никога не сме го подозирали. Дори последиците на лекомислената ви постъпка, макар тя и да го е предупредила, потвърждават подозренията ни в неговата виновност. Колкото за самото предупреждение, то не му е подействувало или дързостта му е пораснала, защото още едно писмо се е загубило след това. Тази вечер обаче ще разреши всички съмнения по тоя въпрос. Когато отворя чувала в тая станция довечера и не намеря в него едно белязано писмо, което е било проверено за последен път в Кръстовището на старото дърво, ще зная, че е останало в ръцете на Грийн в Хикори Хил.
Тя беше се облегнала на стола си, пребледняла, със спрял дъх. Инспекторът я погледна благо и взе шапката си.
— Хайде, госпожо Бейкър, не се тревожете за това. Както ви казах още отначало, няма от какво да ви е страх. Дори лекомислието и незнанието на правилата са допринесли за доказване на личната ви невинност. Никой никога няма да узнае за това, ние в министерството не разгласяваме нашите работи. Нито един жив човек освен вас не знае истинския повод за моето посещение тук. Аз ще ви оставя за малко сама, за да разсея каквито и да било съмнения. Вие ще дойдете както винаги вечерта да се видите с приятелите си, аз ще бъда тук само когато пристигне чувалът, за да го отворя. До виждане, госпожо Бейкър, това е неприятна работа, но и тя е част от нашето всекидневие. Виждал съм и по-лоши случаи и — слава богу — вие не сте замесена.
Тя чу стъпките му да се отдалечават във външното помещение и да замират на рампата — звънтене на шпори и глух тропот на конски копита, който сякаш отекна тъпо в сърцето й — и тя беше сама.
Вътре беше много горещо и много тихо, тя чуваше как се свиват и скърцат дървените шинди на покрива под намаляващия пек на почти хоризонталните слънчеви лъчи. Часовникът на станцията удари седем. В последвалото сковано безмълвие един кълвач поднови прекъснатата си работа на покрива и като че изчукваше монотонно в слуха й последните думи на посетителя. Стантън Грийн — крадец!
Стантън Грийн, един от „момчетата“, които Джон бе спасил от срутващия се тунел! Стантън Гриин, чиято стара майка все още му пращаше писма от източните щати в Лавров път, след няколко часа ще бъде опозорен и погубен завинаги! Тя си спомни сега, както си спомня една лекомислена жена, приказките за неговия разпуснат и разгулен живот, на които не беше обръщала внимание, с чувство на срам, за подаръците, които й изпращаше и които, сега си даваше ясно сметка, са надминавали далече неговите възможности. Какво щяха да кажат момчетата? Какво ли щеше да каже Джон? Ах, какво ли щеше да направи Джон?
Внезапно тя скочи, пребледняла и изстинала, както в деня, когато се беше разделила с Джон Бейкър пред тунела. Сложи си шапката и наметката, отиде до малката желязна каса в ъгъла, отключи я и извади цялото й съдържание в злато и сребро. Беше стигнала при вратата, когато й хрумна друга мисъл, и като отвори чекмеджето на масата, прибра всичките марки до сетния лист и ги нави на руло под дрехата си. Тогава с един поглед към часовника и след като огледа бързо пътя от рампата, слезе от нея и сякаш потъна в чакащата я гора отвъд.
Стигнала веднъж в покровителствената сянка на дългия пояс от борове, госпожа Бейкър не напусна закрилата им, докато малкото селище Лавров път не остана далече вдясно, и излезе на един от откритите склонове на Горял рид, където както знаеше, щеше да намери мустангът на Джоу Симонс Синята светкавица мирно да пасе. Често го беше яздила и преди и когато откачи петдесетфутовото ласо от оглавника, той й позволи и по-нататъшната фамилиарност да вплете пръстите си в синкавата му грива и да се качи на гърба му. Бараката за инструменти на тунела „Горял рид“, където винаги висяха седлото и юздечката на Джоу, се стигаше с кратък галоп.