Боян Дуранкев
Началото и краят на Третата световна война
На майка ми и на баща ми — на които дължа най-много,
на децата ми — които ме правят най-щастлив,
на акад. Евгени Матеев, д-р Атанас Москов, Любомир Собаджиев, които направиха света по-поносим и по-смислен за мен,
и, разбира се, на приятелите, които търпят всичките ми странни мисли.
МИРНА ИНТРОДУКЦИЯ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
В днешното неспокойно и несигурно време едва ли е необходимо да се представя на масовата аудитория още една книга с донякъде изнервящо заглавие. Но задачата на подобен род четиво е не да обремени още повече гражданина, а да облекчи неговото мислене в посока към едно по-ясно виждане за света и за премените, които настъпват в него. Ако познаваме добре миналото и настоящето, бъдещето винаги е по-сигурно.
Повечето от поместените разсъждения отчасти вече са били публикувани в българския печат, сблъсквали са се открито с алтернативни виждания на научни конференции или са намирали съгласие сред учените. На пръв поглед те се отнасят до една чисто философска или икономическа тематика, но едно по-задълбочено вглеждане ще открие намесата на много клонове на обществените науки.
Каква е крайната цел на автора?
Тя е една и категорична — да обяви „война“ на конвенционалните виждания и на битуващите в масовото съзнание митове. Ако книгата спомогне на читателите да намерят отговор на своите въпроси, целта е постигната. Но ако тя предизвика нови въпроси или възражения, целта ще бъде двойно постигната.
Авторът с удоволствие ще отговори на възникналите у всеки любознателен читател въпроси, за да може и той да търси своите по-точни формулировки.
Въпросите и отзивите изпращайте на адрес: Durankev (при) yahoo.com
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
НАЧАЛОТО И КРАЯТ НА ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Изходен пункт за съвременната икономическа наука е тезата, че нуждите, потребностите и желанията на хората са нарастващи, а средствата за тяхното задоволяване — ограничени. По тази причина и отделните личности, и колективите чертаят планове за все по-пълно (собствено!) задоволяване на обективните и субективните си нужди, потребности и желания.
Пътищата за постигане на благополучието са няколко. Първият, класическият, е чрез собствено производство на необходимите блага — предмети и услуги. Вторият, по-модерният, е свързан с размяната на едни блага (собствено производство) с други (чуждо производство). Третият е просията (колкото и грубо да звучи) на необходими блага от друг собственик. Модерното наименование на подобен акт е спонсорство. Той също е разпространен и законен. Четвъртият начин е свързан с отнемането на необходими блага от действителния им собственик или чрез кражба, или чрез насилие.
В случая ни интересуват предимно тенденциите, които засягат четвъртия начин и съвременните им измерения.
1. Старите изпитани методи — тоягата и пушката
Още в началото на човешкото съществуване, в епохата на тъй наречените „тъмни векове“, върху планетата Земя тази теза на икономическата наука намира своята реализация. Известни са и начините за това. Основен е бил способът на собственото производство Това обаче не е пречело на дивака да размаха бухалката над главата на притежателя на ценен предмет или на хубава жена. Размяната и просията са били абсолютни изключения (Дарвин, Поршнев и др.). И все пак „войните“ са завършвали с жертви, които почти никога не надхвърлят двуцифрено число.
С развитието на човешката цивилизация — особено през и по време на изтичащото хилядолетие — чувствително нарастват възможностите на производството. Същевременно — почти до средата на XVIII в. — населението запазва стационарните си размери. Общо взето, индивидуалното задоволяване на потребностите бележи възход.
Ако някой отнема нещо от някого, за да живее той по-добре, това става на базата на съществуващата собственост: господарят насилва роба; феодалът — крепостния; мъжът — жената в семейството, и т.н. Прякото насилие с цел присвояване е нещо типично за тези години и поради това получава идеологическа (чрез религията и културата) и често юридическа закрила. Прилагат се, казано на съвременен език, моделът на равновесното развитие и принципът на споразумението и договора.
Когато вътрешното напрежение — в рамките на държавата или общността — стане непоносимо, „коректор“ на статуквото обикновено е революцията През 1775 г. започва войната за независимост на Америка, малко по-късно — през 1789 г., тълпата щурмува Бастилията и по този начин полага началото на Френската революция. Жените — обединени — претендират за равенство, религиите и ученията — за равноправие.