Впрочем властта на могъщите организации производители се изразява или в натиск, или в дестабилизиране, или в информационно ликвидиране на по-слабия конкурент. Типичен пример като илюстрация — българските производители на безалкохолни напитки (слаби на фона на силните) бяха премазани от валяците на Кока-кола и Пепси, пристигнали с много опит, пари и медийно присъствие. Не по-малко пострадаха и производителите на българска електроника. Да вземем друг пример. Близо двестате партии в България, колкото и програми да пишат, колкото и личности да изваждат напред, редовно биват побеждавани от две „дежурни“ организации, които властват чрез своите пари и медии. Маркетинговата тенденция тук се обективизира в следното: колкото една организация производител е по-силна (като организираност, финансови възможности и медийно присъствие), толкова повече шансове има тя да стане по-силна. Силата прераства в информационен монопол.
Изводите са категорични. Качествената маркетингова промяна в новото информационно общество се изразява в следното: то е все по-небалансирано. Небалансираността е в полза на организациите производители, що се отнася до отношенията производители — потребители, както и в полза на едрите и силни организации, когато става въпрос за отношенията големи организации — средни и малки организации.
Тези обективни тенденции доказват категорично, че маркетинговите „битки“ днес се прехвърлят от сферата на доказателствата за качествата на продукцията в сферата на информационния натиск и откритото манипулиране на купувачи и конкуренти. Оттук е възможно да се направи само един извод — агресивното водене на пазарните битки чрез силно информационно присъствие, а не чрез самата продукция, е печелившото оръжие на маркетинговия арсенал в епохата на Третата вълна. Агресивноста често прераства в рекламна наглост, която е трудно доловима за непрофесионалното око на купувача. Така например батериите Варта се рекламират в България с циничното „По-добрите батерии“, което не дава отговор на въпроса защо са по-добрите, но увеличава чувствително продажбите!
С това класическата маркетингова теория отстъпва в миналото, изместена от съвременната агресивна маркетингова теория, ориентирана към информационното насилие. Икономическата наука се нуждае от преработка, тъй като по принцип не третира въпроса за информационните (психомоделиращи) монополи. Силно се изостря въпросът за ефективността на пазарната икономика и на парламентарната демокрация — те преминават в ново качествено състояние. Но това е тема на друг анализ.
3. Съвременни техники за маркетингова агресия
За постигане целите на организацията обикновено се включва целият маркетингов потенциал, но най-вече комуникационната политика.
Това, че средствата са предимно класически, не означава, че в новите условия те не придобиват нова сила. Модерната комуникационна политика обаче използва по-малко средства за информиране, а повече — за подбуждане към действие.
Един опит за класифициране и ранжиране „според натиска“ върху купувачите на елементите на комуникационната политика може да бъде представен по следния начин:
| ФОРМА | НАСОЧЕНОСТ | ЦЕЛ |
|---|---|---|
| 1. ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА | ||
| 1.1. Купувачи: | Да се постигне дългосрочно положително отношение към организацията и продуктите. | |
| 1.2. Конкуренти: | Чрез добре подбраната информация да се внесе объркване. | |
| 1.3. Лидери на мненията: | Поддържане на доброто име на организацията. | |
| 1.4. Персонал: | Поддържане на вътрешен психокомфорт. | |
| 2. РЕКЛАМА | ||
| 2.1. Купувачи: | Да представи информация, подбуждаща към покупка, действаща средносрочно. | |
| 2.2. Конкуренти: | Да дестабилизира и дебалансира намеренията. | |
| 2.3. Лидери на мненията: | Да предразположи към диалог и сътрудничество. | |
| 2.4. Персонал: | Да създаде престижно удовлетворение. | |
| 3. НАСЪРЧАВАНЕ НА ПРОДАЖБИТЕ | ||
| 3.1. Купувачи: | Да предложи „плюс“, различен от конкурентите, притежаващ краткосрочно въздействие. | |
| 3.2. Конкуренти: | Да предизвика непланови действия. | |
| 3.3. Лидери на мненията: | Да предразположи към взаимен интерес. | |
| 3.4. Персонал: | Да поддържа доброто настроение. | |
| 4. ЛИЧНИ ПРОДАЖБИ | ||
| 4.1. Купувачи: | Да се натиснат „очи в очи“, за да купят. | |
| 4.2. Конкуренти: | Да се внесат смут и объркване. | |
| 4.3. Лидери на мненията: | Да се възбудят интерес и желание. | |
| 4.4. Персонал: | Да се постигне персонална мотивация. | |
| 5. ДРУГИ ФОРМИ НА УСИЛЕНО ПСИХОВЪЗДЕЙСТВИЕ | ||
| 5.1. Купувачи: | Усилване на желанията. | |
| 5.2. Конкуренти: | Усилване на объркването | |
| 5.3. Лидери на мненията: | Усилване на интереса. | |
| 5.4. Персонал: | Усилване на послушанието и творческите усилия. | |