Този подход започна да успокоява инфлацията, без обаче да я ликвидира или дори без да я сведе до равнището на развитите страни. Едната глава на ламята, без да бъде отсечена, бе поне временно успокоена.
Ценовата криза обаче остана.
2. Стоките
Реформите трябваше да предизвикат бурно развитие на производството, което да доведе до желаното благоденствие.
Производителите, освободени от държавната опека, действително започнаха да предоставят на пазара онова, което желаеха потребителите, но само тази част от него, която носеше висока норма и маса на печалба. Пазарът бързо бе наводнен с изгодни за производителите и търговците стоки, като същевременно бе оголен от неизгодните. Елементарни примери за илюстрация: пазарът бързо бе залят с различни видове алкохолни напитки, докато аптеките останаха с празни рафтове; белият хляб отстрани изцяло черния; луксозните (и скъпи) облекла замениха евтините.
Обстановката на пазара се драматизира още повече от натиска на производителите към принудителен лукс, при който се предлагат именно онези стоки, които имат най-висока печалба.
Самите стоки започнаха да влошават сериозно качествата си без опеката на бившия държавен контрол — чрез т.нар. евтини заменки на мястото на по-скъпи суровини.
Влошаването на качеството намали трайността на стоките, а това принуди гражданите на бившите социалистически страни да купуват — за разлика от преди — все по-често, все по-лошо и все по-скъпо. На тази база възникна социално напрежение, насочено против „лошите“ търговци и производители (и особено против частниците), които вместо да продават все по-добри и по-евтини стоки, правят точно обратното заради „ламтеж към печалбата“. Любопитното в случая е, че ако преди се упрекваше само лошата държавна собственост, днес наред с нея се обвинява и новата лоша частна собственост, без да се разбира, че просто и двата вида собственост играят по установените от новата доктрина правила.
Влошаването на икономическите резултати освен по показателя цени и по показателя стоки принуди държавата отново да се намеси, след като тъкмо се бе „отдръпнала“. Необходимостта от структурна политика я накара да действа по принципа „гасене на пожари“ — чрез високи данъци при „изгодните“ и ниски данъци при „неизгодните“ в момента стоки, понеже в бившите социалистически страни стратегическото макропланиране бе анатемосано и захвърлено на бунището на историята (отново за разлика от развития Запад). Именно липсата на структурна стратегия постави държавата в положение на вечен шах — винаги да следва събитията и никога да не ги изпреварва.
Втората глава на ламята, без да бъде отсечена, бе временно укротена.
Стоковата криза обаче остана.
3. Външната търговия
Новите доктринери — далече преди реформите — бяха открили теория, която има ярко изразен нафталинен аромат в развитите страни. Те искрено вярваха, че пълното отваряне на националните граници ще предизвика икономическия просперитет. От една страна, те очакваха, че при излизането на националните производители на международните пазари ще се развие техният предприемачески дух и за кратко време ще бъдат постигнати (и може би надминати) международните стандарти. От друга страна, те вярваха, че очакваната мощна конкуренция на чужди производители и търговци вътре в страната ще доведе до бързо излизане от „дрямката на Калмука“ на местните бизнесмени.
Отвън бе лансирана идеологията за „отворената икономика“, в която икономическите чудеса са ежедневие. На практика обаче отворените икономики далече не са символ на прогреса8.
Какво се получи след отварянето на икономическите граници?
СИВ бързо бе разпуснат и погледите се насочиха или на Запад, или далече на Изток. В повечето случаи обаче местните производители, излизайки на международната арена, се изправиха пред конкуренти, които са стотици и хиляди пъти по-мощни от тях. Но лошото никога не идва само. Чуждите конкуренти получиха мощна подкрепа отвътре в бившите социалистически страни. Доктринерите от нов тип, концентрирали освен политическата и икономическата власт, започнаха неудържим процес на раздробяване на местните производители, понеже ги виждаха „големи“ и монополисти. Те играеха ролята на троянски коне или от добри чувства (сляпа идеологическа вяра), или възмездно. Така например военната промишленост в България бе буквално раздробена и разбита за по-малко от две години, след като в нея се инвестира повече от три десетилетия. Тези процеси стимулираха нарастването на безработицата и обедняването.
8
„Отворена икономика“ е обикновено икономика, отворена за рентабилни чужди инвестиции. Много „отворени икономики“ в Латинска Америка, Азия и Африка функционират добре за инвеститорите и зле за собствените си граждани.