Истинският нокаут на местните производители обаче бе нанесен от отварянето на границите за чуждите търговци и производители. Внасяйки или по-евтино или по-качествено, те доведоха до спиране на производството в хиляди предприятия, а оттук — до спадане на брутния продукт, допълнително нарастване на безработицата и най-вече до мизерия за широки слоеве от населението. Особено се разви нелегалният внос9. Породи се и силен национален икономически нихилизъм, намали се доверието в собствените сили.
Очакваната помощ от Европейската общност — безвъзмездно или чрез мощен поток от кредити — се оказа твърде скромна и често придружена с допълнителни условия за всички бивши социалистически страни. Така че процесът на интеграция се отлага за следващото хилядолетие. Европа продължи да бъде повече географско, отколкото икономическо понятие.
Новите идеолози, притежаващи икономическата власт, отново се видяха принудени да отстъпят от доктринерството. След като бяха обещали пълна свобода на конкуренцията между международния и националния бизнес, те постепенно въведоха протекционистични мерки, познати и от предишния режим.
И третата глава на ламята, без да бъде отсечена, бе временно успокоена.
Кризата в интегрирането и международния стокообмен обаче остана.
4. Собствеността
През 1917 г. Ленин и неговите съратници, предприемайки смяна на системата, напълно отрекоха частната собственост и я замениха с държавна след масовата национализация. След 1989 г. новите доктринери, предприемайки незабавна смяна на системата, напълно отрекоха държавната собственост и призоваха към „масова приватизация“.
Началото на приватизацията бе положено от реституцията (макар и крайно ограничена). За няколко години връщането в „реални“ и „нереални“ граници придоби особено значение. В частност в България селските земи се връщат в размер на около 17 дка на собственик. Раздробяването на уедряваната преди селскостопанска собственост и връщането към механизацията от 40-те години на века трудно ще доведат до бляскави резултати. Връщането обаче на едрата градска собственост създава социално напрежение за настоящите обитатели; очаква се то да нараства през следващите години, когато те ще трябва да я напуснат, без да има къде да отидат.
Приватизацията на държавната собственост бе продължена и нелегално, и криминално. Множество ръководители на държавни фирми, свързани с частния или международния бизнес, сключиха сделки в пълно противоречие с интересите на държавата. Този процес се стимулираше както от липсата на системен контрол, така и от натиска на определени сили. Други ръководители, най-вече под натиска на своите работници, осигуряваха по-високи заплати чрез продажбата на държавно имущество — криминално деяние по много конституции! Трети разгърнаха своя частен бизнес вътре в държавните фирми. Четвърти създаваха свои „приятелски кръгове“ и групировки. Пети развиха мафиотски структури. По данни само от Русия мафиоти са изнесли към 300 милиарда долара!10 Принципът „след мен и потоп“ доби икономическо звучене.
Номинално държавната собственост продължава да се счита за държавна, но реално тя все по-малко е такава. Имуществото остава държавно, но собствеността все повече се превръща в частна или в корпоративна.
Особено сложно е състоянието на онези държавни предприятия, които са задължени да продават своята продукция или под, или на границите на себестойността. Интересно защо доктринерите приемат, че частната собственост трябва да е печеливша, а държавната — губеща, при положение че се кълнат в конкуренцията и равенството на формите на собственост по отношение на пазара?
Още по-сложно се оказа състоянието на приватизиращата се държавна собственост от гледна точка на справедливостта. Новите политически сили дойдоха на власт в името на едно по-добро бъдеще за всички, включително и по линия на собствеността. Приватизацията обаче облагодетелства предимно онези лица и фирми, които имат налични средства. „Дремещият“ капитал се оказа концентриран в ръцете на: бившата висша партийно-държавна номенклатура, разполагала със силни позиции и преди; едрите реститути, разполагащи със силни позиции днес; майсторите на спот-бизнеса, грей-импорта и черните операции, разполагащи с още по-силни позиции от вчера. В крайна сметка приватизацията придобива реален смисъл само за около 5 на сто от населението. Обратно, дяловото участие на останалите чрез масовата приватизация е и ще бъде толкова малко, че не си заслужава да се споменава като дял от собствеността.
9
Т.напр. само от нелегалния внос на обувки бюджетът губи 15 000 000 000 лв. годишно, 3–4 пъти по-големи са щетите за българските обувни заводи, които през последните години загубиха над 50 на сто от вътрешния пазар. По в. Сега, Бр. 299, 20.10.98 г.