Същевременно „раждащата се“ частна собственост нито поднесе на гражданите ниските цени, нито пък им представи високото качество11.
Ако се премине към „пълно разграждане на старата система“ (разбирано от доктринерите по традиционно ленински начин — като смяна на собствеността) и преход към сто на сто частна собственост, ще бъдат ли решени проблемите? На този въпрос поне засега не се търси отговор.
Социалните резултати обаче отговарят повече отрицателно, отколкото положително.
5. От криза към катастрофа?
И така реформите в бившите социалистически страни стартираха в името на излизането от дълбоката криза, но вместо това я задълбочиха до такава степен, че тя може да доведе до катастрофа икономиките, функциониращи преди върху национална база, но интегриращи се в СИВ. Кризата прерасна в хиперкриза.
Дезинтеграцията е безспорна — и в международен, и в национален, и в икономически, и в социален, и във всякакъв друг аспект. Тя или може да бъде пълна, като доведе тези страни до равнището на кръчмаро-кафеджийски икономики с доматена специализация, или може да бъде спряна. Според нас може да се очаква появата на доматени републики (монархии) именно там, където развитието на бившите социалистически страни е било най-ниско. Тези страни ще осъществят бърз преход от Втория към Третия свят.
Овладяването на задълбочаващата се криза и дезинтеграцията може да се постигне също по два начина — насилствен и демократичен. „Силната ръка“, предложила „нов ред“, винаги се котира високо при икономики със затихващи функции. Демокрацията сама по себе си не е в състояние да реши въпроса за кризата. Винаги ще се намери някой, който да въведе новия ред по най-демократичен начин. Нашите очаквания за „силната ръка“ са свързани с онези бивши социалистически страни, където спадът е най-осезателен и най-вече в бившия СССР. „Олевяването“ там има база и несъмнено ще се прояви в резултатите — изборни или насилствени (възможно е от президент или парламент). Тези страни ще останат във Втория свят. Ако тенденциите в България продължават да се задълбочават, и тя ще попадне в този списък. Възможно е по-късно страни с подобна съдба да се интегрират.
Ако обаче демокрацията се изрази в управление, насочено към интегриране на общности и структури, кризата може да бъде овладяна, а след това и спряна. Този процес е улеснен в бившите Източна Германия (която наистина влезе в Европа), Унгария, Чехия (но без Словакия) и може би в Полша. Същевременно и тук — след отклонението на махалото силно вдясно — е възможно олевяване на масите вследствие на влошаващия се статус. Възможно е да се извърши и преход от утопията за пазарната икономика към дистопия, която да дезинтегрира нови общности и райони. По всяка вероятност като цяло още в началото на новото столетие те ще преминат към групата на слаборазвитите страни.
Много е вероятно съвременниците да доживеят такива глобални промени, пред които „революцията“ в Източна Европа да изглежда като детска игра.
ВТОРИ ПРЕХОД:
ЕДИНСТВЕНОТО СИГУРНО НЕЩО В ЕВРОПА Е ПРОМЯНАТА
В предната част бяха описани промените в Източна Европа през погледа на икономиста-теоретик. На това място обаче теорията отстъпва на фактите, видени от туриста. Разбира се, авторът не може да се доближи до образците на Алеко, но може би на места е малко по-емоционален от него.
Лятото е добър сезон за размисли, особено ако си българин в Европа и главата ти не е обременена със стандартните за обикновения гражданин на републиката ни грижи.
По тази причина приех една специална покана за изследване на онази част от Европа, която след Шенгенското споразумение е вече трудно постижима за средностатистическия българин. Пътувах без предубеждения и условности; свободно обменях мнения по всякакви въпроси, чиито отговори пораждаха нови въпроси; дискутирах свободно, но предпазливо.
След всичко видяно и чуто, сега повече от всякога може да се каже, че след падането на Берлинската стена Европа не е единно цяло. Тя е разделена по много критерии, които бяха валидни и преди, но днес повече, отколкото в миналото, е дестабилизирана и дебалансирана.
Впрочем различията започват още от границата със западната ни съседка. Югославия, която, бидейки дълго време в състояние на продължителна и обезкървяваща война, продължава да е раната на Европа. Това обаче не пречи на чужденеца да се възхищава от Белград — една космополитна столица, много по-хубава, по-модерна и по-чиста от нашата мила отвратителна София. Внимателното око обаче ще забележи и липсата на оживен трафик по пътищата, предизвикан от недостига и високите цени на горивото (ембаргото спря ли войната?), и засилените патрули, и независимо от тях дилърите на гориво на черния пазар.
11
Т.напр. съдържанието на бактерии в българското сирене надминава 3–4 пъти допустимите европейски нормативи. Хигиената и качеството се оказват — благодарение на дребното производство — препятствие за износа.