Високата производителност винаги дава добри резултати. Това се доказва от рафтовете на магазините, а често и от цените. Но не всичко се продава добре, напук на специалистите по маркетинг. Дълго време продуктите на Шел бяха съзнателно отбягвани от немците, които освен всичко са и социално ангажирани личности. Командата „Не купувайте френски стоки!“ стриктно се спазваше в отговор на решението на френския президент да възобнови експериментите с атомни бомби. Немецът е патриот и в покупките. При сравнително еднакви стоки изборът е винаги в полза на родната. Баварците пият само баварска бира, саксонците — само саксонска. Защо ли? Отговорът е, че ако се предпочита собственото производство, нарастват работните места…
С други думи, хората от „отвореното общество“ не са много открехнати за чуждите стоки. Особено за българските. Или за българи.
Този икономически патриотизъм е съчетан и с умерен национален протекционизъм (пак не явен, а най-вече по линия на стандартите), и с планиране на инвестициите. Немците ценят производството и в това отношение са материалисти в по-голяма степен, отколкото българите. Търговската и обслужващата мрежа, оценени по този критерий, са относително по-развити у нас. Характерните за България среден и малък гаражен бизнес, безкрайната върволица от еднотипни профанизирани кафенета с едноръки бандити и бинго-зали, лустросаните фасади на банки, застрахователни агенции и финансови къщи с дежурните пред тях скъпи автомобили (закупени със средства на обезумели доверчиви вложители) — всичко това е направо абсурдно в Германия. Сергии и джунджурии? Укрити данъци? Дрън-дрън-ярина.
Промишленото производство е трудно описуемо с арсенала на статистиката. Трябва да се види, трябва да се почувства. То е в основата на чудото.
Това не означава, че селското стопанство е бедният роднина. Разгледайте например Австрия. Една удивителна страна — от селски тип, но от развит селски тип. Селата там нямат нищо общо с нашите села от градски тип. Там гледката просто е друга: на този хълм — къща, на следващия — две, в долината — три, и т.н. Пред къщите тържествено се разхождат кравите Милки12 и доволно похапват. Наистина природата там е дала много повече, а и дава. Вечер като по часовник се излива мек дъждец, който осигурява прехраната и живота. Екологичната чистота на продуктите просто се предполага при тези условия.
Стоките обичат да пътуват, както и хората. Транспортът също е на светлинни години от своя български събрат. Качете се например на влак или трамвай. Ако съпоставим купе първа класа (булгариш) с купе втора класа (дойч), ще поискаме незабавно да претопят всички наши влакови композиции. А пътищата? Знаете ли какво е магистрала? Ако мислите, че знаете, помислете още веднъж. По нея се кара със средна скорост 160–180 км, но тя не е осеяна с дупки13 и коли, които да изпускат отровни изпарения. От 1996 г. всички немски коли (а само оригиналите нямат автомобили) задължително трябва да имат катализатори. Пътувате след тях и вдишвате чист витошки въздух…
Летните отпуски са едно невероятно преживяване за гражданите на развитата Европа. По-изморените от тях предпочитат заседналата ваканция. Изборът е неограничен, цените — поносими. Друга част от отпускарите избират екскурзионното летуване, определено или от агенция, или от собствени желания.
Хит на годината за туристите е Австрия. Споменатите вече австрийски селяни са и добри хотелиери. Покрай стотиците селца има хиляди езера, а навсякъде над тях в небето са забити Алпите. Една нощувка със закуска за глезени туристи е около 100 марки на човек (марката е вече европейската валута — напук на франкофоните), а за по-непретенциозни (които не държат да имат условията на „Шератон“) — до 40 марки, включително със закуската, след която можеш цял ден да не хапнеш нищо.
След посещението на курортите в развитата Европа мога да кажа само едно: „Забравете българските!“. Долнопробните клоаки, в които се изливат телата на гражданите на Република България през лятото, наистина не могат да се сравняват с летните отпускарски чудеса в развитата Европа. Тъпите муцуни, които наред с вонята на малцинството и кретенските сервитьорски и хотелиерски номера се срещат повсеместно по т.нар. туристически обекти у нас, наистина са непоносими за европееца. Сбогом, мешана скара! Само долната прослойка на континента може да склони да дойде в долната част на Югоизточна Европа.
12
По какво ще познаете, че сте пристигнали в Западна Европа? По това, че кравите стават по-красиви от жените!
13
В Ню-Йорк авторът видя доста дупки по пътищата. Защо обаче не ги запълват? Защото не могат да спрат огромното движение…