Що се отнася до забавленията, посетете задължително и Европа-парк (в Германия, непосредствено до Франция) или Дисниленд в Париж. За 2000 наши лева човек — родител или дете — цял ден е в света на приказките и силните емоции. Възрастният се вдетинява, децата се чувстват възрастни. 12 часа емоции за цял живот.
В Свят 1 все пак има вътрешни различия. Даже разликата между Германия и Франция е очевидна. С право Германия днес може да се нарече кралицата на съвременна Западна Европа. Разлика в стандартите, разлика в различията, разлика навсякъде. Едната страна вече е в XXI в., а другата е още в съвременността.
Къде сме ние в новия „общ европейски дом“? Портиери или чистачи? Впрочем, ако очаквате някакво стратегическо мислене у европееца за бъдещето на света, за това, как източноевропейските събратя да се почувстват достойни жители на модерна Европа, ще останете разочаровани. Само който е почувствал източноевропейската трагедия може да прояви заинтересованост.
Много мисли минават през българската глава. Тъжно е, че добра страна като България е от зле по-зле, че прехожда по най-демократичен начин от Свят 2 към Свят 3. Е, има и Свят 4. Тъжно е, че майка България е плячкосана, раздържавена и опропастена. В Свят 1 това просто е невъзможно. Тъжно е, че най-популярните граждани на България за европейците са турците и циганите. Тъжно е, че сме рекордьори по пирамидите — финансови, политически, и т.н. Весело е, че повечето запитани не са чували нищо за историческите победи на българския национален отбор по футбол, за Христо (Стоичков), а само за Кристо (Явашев)…
Ще съумеем ли да се запазим при променените условия? Или 1300 години наистина стигат?
Едно е ясно — единственото сигурно нещо в Европа е промяната.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
АЛТЕРНАТИВИТЕ ПРЕД ИЗТОЧНА ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ
Часовникът на историята вече отмери няколко години, през които народите в Източна Европа, а сред тях и българският „работят“ усърдно както върху разграждането на старата обществена система, така и върху теоретичното осмисляне и практическото изграждане на новото и, както се очаква, по-прогресивно общество. Исторически тези няколко години са достатъчно продължителен период, за да могат да бъдат характеризирани както отиващата си система, така и алтернативите след прехода.
От промените в положителна посока е заинтересуван всеки, който знае, че страната му има 1300-годишна история и който би желал на тази страна да бъдат отредени поне още толкова години в перспектива.
1. Обществото, от което идваме
Източна Европа се сбогува с миналото си, като го осмисля. За пореден път тя задава настойчиво въпроса: как бяха положени основите на старата система и каква всъщност бе тя? Съвсем очевидно е, че за да се предпише необходимата рецепта за оздравяване, най-напред трябва да се постави точна диагноза. За да се отговори изчерпателно на въпроса за диагнозата, е необходима кратка, но продуктивна екскурзия в миналото.
През 1917 г. болшевиките, виждайки недъзите на тогавашното капиталистическото общество, се заеха с незабавна революционна смяна на системата. Крайният продукт от този техен акт получи названието социализъм. Същият този краен продукт обаче на практика започна твърде много да се отличава от теоретичната конструкция, формулирана от Маркс, Енгелс и останалите „класици“ на новата система. На практика реалният социализъм драстично се размина с научния социализъм. „Приноси“ в това отношение имаха Ленин и особено Сталин. Днес вече никой сериозен изследовател не смее да твърди, че създаденото от тях общество се е ръководело от принципа „От всекиго според способностите, всекиму според количеството и качеството на труда“, т.е. че е било социалистическо. Още по-наивно е да се твърди, че е действал принципът „От всекиго според способностите, всекиму според потребностите“, т.е. че е имало комунизъм.
Оттогава досега — един твърде дълъг период — се натрупаха достатъчно факти, за да бъде характеризирана системата, носеща етикета социализъм. И така каква беше системата, в която Източна Европа живя близо половин век? Отговор на този въпрос дава теорията за обществените системи.
За да се опише екзактно една обществена система, е необходимо и достатъчно да се разкрият нейните основи — икономически, политически, разпределителни, преразпределителни и идеологически.
Ето в синтезиран вид основите на старата система, „изграждана“ през тези години в т.нар. социалистически страни:
1. Икономически основи: държавна собственост върху средствата за производство и дори върху голяма част от предметите за потребление. Открит стремеж за превръщане в държавна „собственост“ на гражданите.