Нарасналата сила на комуникациите обаче създава потенциалната възможност за обединяване на все по-големи масиви от населението срещу други масиви. Народи — сами или обединени — застават срещу други народи. Освен словесни битки развитието на нападателната и отбранителната техника позволява желаното да бъде спечелено и с пряко — външно — насилие. Даже кръстоносните походи след 1096 г. освен идейна украса съдържат дълбоки меркантилни подбуди. Още по-ярко изпъква желанието за присвояване на нови блага по времето на монголското нашествие в Източна Европа (1237–1242), Стогодишната война във Франция (1337–1453), походите на Тимур в огромна част от Азия и Европа (1381–1405), Тридесетгодишната война в Централна Европа (1618–1648), Кримската война (1854–1857), Тайпинското въстание (1851–1865), Войната на Тройния съюз (Аржентина, Бразилия и Уругвай), унищожила цялото възрастно мъжко население на Парагвай (1864–1870). Народи присвояват от други народи или като ги унищожават, или като ги колонизират. Резките политически промени в България през повече от тринадесетте века история са свидетелство за най-грубата реализация на основната теза на икономикса.
След завоюването на новите територии пришълците са налагали своята власт индиректно — чрез право, идеи, религия, култура и т.н.
Основните блага, присвоявани по онези времена, са били селскостопанските продукти. С удивление се е гледало на промишлените изделия, които, макар и присвоени, най-често са подлежали на унищожение. Насилниците — неграмотни селяни — просто не са знаели как да си служат с тях.
Нека да подчертаем: в повечето случаи става дума за нападения на национални масиви от хора над други национални масиви от хора.
След края на XVIII в. световното развитие поема по нов път. Бурното развитие на промишлеността създава възможности за рязко нарастване на числеността на гражданите на света и за бързо увеличаване на средната продължителност на живота. Наистина Библията призовава хората да се плодят и множат. Мартин Лутер вярваше, че тяхното размножаване не може да бъде прекалено, понеже Господ винаги ще се грижи за тях. Но „теорията“ е едно, а практиката — друго.
Както вече бе споменато, Земята не е безкрайна. Тя не може да е толкова огромна и плодовита, че да приютява и изхранва нарастващото без край население (отново от икономикса!).
От древни времена до началото на миналия век числеността на световното народонаселение се е колебаела около неколкостотин милиона души — или бавно нараствайки, или временно намалявайки Според данни на демографите за последните 10 000 години ежегодният прираст на населението на света е бил по-малък от 0,1%. За това бавно нарастване е допринасяло и „естественото регулиране“, при което природата се е намесвала. Така например само през 1347–1351 г. епидемията от чума, засегнала Европа, взема около 75 милиона жертви — 1/3 от населението на континента.
Резкият ръст на народонаселението, започнал през XVII столетие, в наше време се е превърнал в демографски взрив. За това свидетелстват следните данни:
| 1830 г. | 1 млрд. |
| 1890 г. | 1,8 млрд. |
| 1930 г. | 2 млрд. |
| 1960 г. | 3 млрд. |
| 1975 г. | 4 млрд. |
| 1980 г. | 4,5 млрд. |
| 1990 г. | 5,3 млрд. |
| 1992 г. | 5,5 млрд. |
| 2000 г. | 6,2 млрд. (по собствена прогноза) |
| 2025 г. | 8,5 млрд. (по собствена прогноза) |
| 2050 г. | 10 млрд. (по собствена прогноза) |
Нарастването на населението обаче не е било съпроводено с аналогичен ръст на продукцията (не става дума за аритметично сравнение: ръст на населението — ръст на продукцията), необходима за задоволяване на нуждите, потребностите и желанията на всички (ах, този Малтус!).
Що се отнася до отношенията вътре в националните граници, подтисничеството и насилието придобиват все „по-изтънчени“ форми (това не отрича усъвършенстването и на „грубите“ методи). Правото на силния се превръща в право на болшинството (не бива да се забравят лобизмът и могъществото на парите) в условията на парламентарната демокрация и пазарната икономика. По този начин парламентарната демокрация се превръща в законово насилие на властимащите над властнямащите (Хегел, Кант, Маркс), което не може да бъде елиминирано при такава форма на организация на обществото. На този етап то не е дозряло и не може (именно поради интересите) да достигне до консенсус.