Крайните резултати от този величествен експеримент — номенклатурния държавен капитализъм с командна икономика — са налице. За изоставането в твърде много отношения на тези страни, възприели системата, може определено да се твърди, че вина носят самата система, нейните вдъхновители и основни консуматори, хората, които са се облагодетелствали от нея. Тук се срещат няколко диаметрално противоположни мнения. От една страна, се твърди, че всички са виновни за тази система18. От друга страна, се приема, че никой освен самата система не е бил виновен19. От трета страна, се приема принципът за частичната вина и отговорност. Този подход споделяме и ние, без да го догматизираме20.
Тази система бе осъдена морално (и за щастие мирно21) от самите народи, без съществена външна намеса — чрез изразения политически вот на недоверие на „комунистическите“ партии по време на изборите. Днес тя категорично се отхвърля като вариант за развитието поне на развитите и на средноразвитите страни. Което съвсем не означава, че ако те се върнат назад в развитието си, няма да грабнат отново старото изпитано оръжие.
Има твърдения, че е възможен процес на „комунистическа реставрация“22. Но нека се позовем на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Мигел Мартинес: „Комунизмът не се връща в България, той умря и беше погребан“23.
2. Обществото, към което се стремим
Разграждането на системата на номенклатурния държавен капитализъм обаче не снема от дневен ред най-важния въпрос: накъде в бъдеще? Става дума за избор на път, на стратегия, на поведение. В частност става дума за избор на модел на икономическа и политическа реформа. Тук общата фразеология от типа „пазарна икономика“ и „парламентарна демокрация“ не помага особено, освен на митингите.
Не е без значение и обстоятелството, че действително е налице значима промяна за всички страни и народи. Завоят е по-остър, дори отколкото е била победата на Англия над Наполеонова Франция през 1815 г. Тогава се решава кой ще има военно господство в Европа през XIX в. (но не се слага край на идеологическите заблуди, появили се във Франция през 1789 г. и възродили се под друга форма в Русия през 1917 г.). Събитията през 1989–1993 г. биха могли да се разглеждат като по-значими и от победата на Реформацията през XVII в. Съвременните промени засягат всеки и всички, по всяка вероятност за десетилетия. Такива промени светът не е преживявал вероятно от битката при нос Акциум през 31 г. пр.н.е., която довежда до pax romana през следващите два века. С други думи, дори бъдещето на Великите сили е под въпрос в резултат на промените в Източна Европа. Те не могат да останат безразлични, но това не означава, че имат рецепта за прехода. Те могат даже и да грешат.
От друга страна, не е достатъчно само до се зададе нов хипотетичен модел. Зад него трябва да стоят сили, които да го подкрепят. В противен случай той може да остане единствено за прословутата „критика на мишките“.
От трета страна, трябва да се има предвид и обстоятелството, че рухването на т.нар. световна социалистическа система съвсем не засили позициите на капитализма, както първоначално се очакваше24. Всъщност получи се донякъде обратното — изчезването на фона на социалистическия свят, изтъкващ предимствата на капитализма, допринесе за разкриването и осъзнаването на слабостите и недостатъците на последния. С други думи, търсенето на алтернативи за бъдещето съвсем не е и не може да бъде вкарано в един коловоз — коловоза на капитализма, на пазарната икономика и на демокрацията25, разбирана като насилие на болшинството над малцинството.
Ще се опитаме да направим оценка и на моделите, и на силите, които стоят зад тях. Този опит претендира за коректност по отношение на България, но изводите му могат да се приложат (с известни корективи) и за другите страни от Източна Европа.
И така кои според нас са предлаганите варианти за бъдещето и силите, които стоят зад съответния вариант?
3. Реалните алтернативи
Както ще стане ясно, на практика се оказва, че има множество „единствени“ алтернативи, варианти, модели, концепции за бъдещето.
18
С други думи, по израза на доайена на Великото народно събрание Йосиф Петров „всички пред всички за всичко сме виновни. Всеки от нас носи вина за това, което представляваме сега. И всички трябва да се напънем, за да излезем от кризата. А да очакваме някой свише да ни оправи с един замах — това е отново белег на тоталитарно мислене“. В: Свободен народ, 1993, бр. 21, с. 12.
19
Така постъпва например Румен Димитров в нашумялата статия „Трибунал или форум“: „да прехвърлиш вината за икономическия крах върху отделни личности означава да признаеш, че самият социализъм като система е бил ефективен, а личностите са били неефективни. И това ако не е комунистическо мислене!“
20
За подобно издирване на „жертви“ споменава и Маркус Волф: „На Изток огорчението и разочарованията на хората се оказаха прекалено силни. Следователно има нужда от изкупителна жертва за маскировка на недостатъците в масовото съзнание.“ В: Стандарт, 1.06.1993, с. V.
21
В други части на Европа през XX в. бушуваха далеч по-кървави и по-неясни революции. Така например по време на „френския май“’ 68 бяха ранени 367 души, от които 54 тежко. 460 бяха арестувани, около 200 автомобила — унищожени. Освен това вдъхновителите на западните революционери по онова време бяха трите „Ма“ — Маркс, Мао и Маркузе; моделът бе заимстван от други движения и революции: руската революция от 1917 г., Народния фронт, Испанската република, примера от Виетнам и Куба; същевременно липсваха някакъв цялостен политически модел, проект за обществото, мислима алтернатива. Обратно, Централна и Източна Европа сринаха именно тези кумири и модели, като възприеха политическия модел от развития Запад. В цяла Централна и Източна Европа революцията премина по-спокойно, но бе по-продължителна. В този смисъл Източноевропейската е много по-различна от Западноевропейската революция. Този факт, както ще стане ясно по-нататък, има важно значение от гледна точка на перспективите.
22
Например твърденията на експремиера Филип Димитров при посещенията му в САЩ и Англия в началото на 1993 г.
24
Това се констатира и от Даниел Жерве: Жерве, Д., Капитализмът има нужда от безработица. В: Стандарт, 2.06.1993, с. V.
25
Председателят на комисията на ЕО Жак Делор настоява за размисъл върху „нов модел на развитие предвид доста отчайващото икономическо положение на общността“. В: Стандарт, 5.06.1993, с. 11.