Реституцията обаче е невъзможна в рамки сто на сто, а следователно и недопустима.
• Първо, връщането на часовника назад във времето е просто невъзможно. Така например, ако въз основа на 1 700 000-те молби за връщане на земята в реални граници се получат 3 160 000 нови селскостопански собственици, това ще означава, че новият модел на селскостопанско производство ще се базира на около 17 дка на 1 човек! Нещо, което би изумило всеки селскостопански производител от развитите страни!
• Второ, няма кой да се погрижи за държавната и общинска собственост, която също се нуждае от реституция30.
• Трето, едва ли някой е в състояние да определи коя трябва да е „Светата година“, спрямо която да се извърши реституцията. 1949? 1944? 1939? Или някоя друга? Това не е въпрос без значение.
Освен консерватори и реставратори могат да се посочат и два типа доктринери, които предлагат два диаметрално противостоящи си варианта на обществена система. Четвъртият и петият „модел“ на развитието в голяма степен страдат от „тиранията на идеологията“ и на подражателството, на сравнението.
3.4. Четвърта алтернатива: дясна доктринерска
Условно четвъртият вариант може да се нарече десен доктринерски. Той наистина предлага смяна на старата система с нова. Какви са основите на предлаганата дясна система?
1. Икономически основи: частна собственост върху средствата за производство и предметите за потребление. Пълна неприкосновеност на частната собственост.
2. Политически основи: минимум две противостоящи си политически сили (обраснали със сателити) върху основата на парламентарната демокрация. „Диктатура на мнозинството над малцинството“, демократично общество.
3. Производствени основи: всеки собственик работи по собствен план. Държавата е напълно изолирана от икономиката.
4. Разпределителни основи: всекиму според вложения капитал (капитал в най-широк смисъл). Собствениците на работна сила (капитал) получават и разполагат със заплатите си, собствениците на средства за производство (капитал) получават и разполагат с печалбите.
5. Преразпределителни основи: пълно отдръпване на държавата от икономиката.
6. Теоретични и идеологически основи: класически и съвременен либерализъм. Индивидуализъм без граници. Наивна вяра в доброто, заложено във всеки човек.
7. Цели на развитието: максимални заплати и печалби.
8. Основни положителни резултати: силни стимули за новаторство и творчество, за ориентация към пазара; бърз икономически растеж и т.н.
9. Основни отрицателни резултати: липса на демографска и екологична стратегия; „подчиняване“ на личността от икономиката, от силите на пазара; чувствително имуществено, подоходно, образователно и т.н. разслоение на обществото.
Дясната доктрина е уязвима от много страни. Сляпата вяра в безупречността на частната собственост означава, че не се прави разлика между форма на собственост и ефективно ръководство.
В това отношение експрезидентът на знаменития Римски клуб е абсолютно точен. Той не може да се съгласи, че „най-добрият начин за укрепване на една нестабилна икономика е да се даде пълна свобода на частния й сектор. Контролираното от държавата предприятие трябва да носи печалба както частните корпорации, може и трябва да се ръководи също така ефективно. Икономическите резултати невинаги оправдават тези очаквания, но уви, това се случва и с частното предприятие“31. И продължава: „частният сектор в световната икономика трябва да се постави в ред, като се направи преоценка на неговите функции, район и обхват на действие“32.
Дясната доктрина също има богат спектър привърженици в страните от Източна Европа като напълно естествен резултат, след като махалото на историята е било в крайно ляво положение, стремежът му е не да отиде и да спре в центъра, а да се насочи крайно вдясно. Но трябва да се подчертае, че десните доктринери в Източна Европа са „по-благоверни“ към идеята от техните събратя в развития свят. Зад доктрината на дясната система в България стоят нарастващи социални сили. Потенциални и реални либерали в България са една немалка част от населението — около 30 на сто.
3.5. Пета алтернатива: лява доктринерска
Петият вариант, наречен условно ляв доктринерски, също предлага нова система на мястото на старата, която обаче е пълен антипод на дясната доктрина. Ето накратко основите на лявата доктрина:
1. Икономически основи: не държавна, а обществена собственост върху средствата за производство и предметите за потребление.
30
Само в столична община Средец от девет детски градини са реституирани седем. Но след реституцията възниква сложен социален проблем. Нима той няма да предизвика обратно откупуване? Но с какви пари?