2. Политически основи: нито тоталитаризъм, нито демокрация, а обществен консенсус. Общество „без насилие“.
3. Производствени основи: икономиката функционира въз основа на координацията на творчество и интересите на гражданите, способностите и потребностите. Кординация въз основа на състезанието на проектите на потребители и производители.
4. Разпределители основи: доходите се образуват въз основа на „обществения договор“. Личността сама решава какво да прави със заплатата си, а обществото — въз основа на състезанието на проектите — с печалбата.
5. Преразпределителни основи: обществото и общностите решават колко и какво да се отдели за натрупване и потребление.
6. Теоретични и идеологически основи: класически и съвременен колективизъм. Християнство.
7. Цели на развитието: максимално потребление и натрупване при хармонизиране на взаимоотношението личност — общество — икономика — природа.
8. Основни положителни резултати: силни позиции и на отделната личност, и на обществото като цяло. Стремеж към хармония, солидаризиране и социализиране.
9. Основни отрицателни резултати: предоверяване на възможностите на „единното действие“; слаб стремеж към лична изява.
Макар и малобройна, групата привърженици на лявата алтернатива намира подкрепа в обществото. Това са около 15–20 на сто от населението.
И така „смяната на системата“ има очертани четири (без варианта „без промяна“) основни алтернативи — две от миналото и две доктринерски. Но коя от тях ще бъде избрана?
3.6. Шеста алтернатива: динамична равновесна система
Според нас и петте варианта имат важно значение, което обаче няма да доведе до „пълната и окончателна победа“ на нито един от тях. Обратно, ако някой от тях бъде натрапен с „революционни средства“, под някаква форма на насилие, той би бил гибелен за самия себе си.
Дали тогава не е най-добре да се копира модел от някоя развита страна или група страни? Или пък да се премине към системата на класическия капитализъм? Споменатият Съвет за взаимодействие е категоричен: „нито капиталистическата пазарна система, нито социалистическата командна икономиката не успяха да се покажат като съвършен метод за удовлетворяване на индивидуалните и конкретни потребности или за осигуряване на справедливо разпределение на дохода. По същия начин не съществува чисто пазарна икономическа система, основана върху частната собственост“. Гуруто на неолибералния модел за реформи Джефри Сакс също е категоричен, че „много пазарни икономики функционират зле“33. Разбира се, това съвсем не значи, че всички т.нар. пазарни икономики дават посредствени и лоши резултати. И отново да се позовем на Съвета за взаимодействие: „В Западна Европа, Северна Америка, Азия и други части на света съществуват десетки задоволително функциониращи модели, ориентирани към пазарната икономика. Но при опита да се пренесат тези модели в страните от Централна и Източна Европа възникват трудности.“
И така, накъде? Нова система или миксаж?
По всяка вероятност общественият избор в Източна Европа и в частност в България ще доведе не до нова система на мястото на старата система, не до връщането на някаква форма на миналото, а до синтез на алтернативите, до динамично равновесно общество — шеста алтернатива на избора. Днес то се поддържа активно от сравнително малка част от избирателите, но „скритите“ му привърженици — тези, които биха подкрепили една умерена, рационална и центристка позиция, не са никак малко. За България това са около 15–20 на сто от населението. Очертава се категорична тенденция на бързото им нарастване.
Впрочем този път се препоръчва и от западни експерти. Г-н Лионел Столерю, бившият държавен секретар по планиране на Франция, също си задава въпроса какво е необходимо за нашите страни? Отговорът е скъсване и преход: „скъсване, що се касае до същността на избрания строй; преход във времето, за да се премине от една система в друга. Нито реформа, нито революция, а програмирана еволюция“. На подобна позиция застават и Ролф Дарендорф, и Джордж Сорос, и множество други учени и политици.
По наше виждане даже един образец на либералната доктрина — САЩ, все повече възприема центристките промени. Нима за това не свидетелства категоричната подкрепа, оказана на президента Бил Клинтън, за сериозните му намерения за промени в социалното осигуряване, здравеопазването, за икономии в администрацията, „за“ смъртната присъда, за увеличаване данъците за богатите, за намаляването им за средната класа и др.?