Динамичното равновесно общество като сплав от права и свободи, от конституционен либерализъм и социално реформаторство все повече изпъква на преден план като реална алтернатива. Динамичното равновесно общество не е конвенционална система, а общество, което поддържа динамично равновесно състояние.
Динамичното равновесно общество по нов начин поставя въпроса за личността. При номенклатурния държавен капитализъм „колективът винаги има право“, „партията никога не греши, а даже и да греши, тя винаги е права“. Според дясната докртина „само личността има право“. Обратно, според лявата доктрина „обществото дава верните отговори“. За разлика от горните твърдения динамичното равновесно общество приема, че личността не може без колектива, както и колективът не може без личността. Обществото е система, в която личността не е „винтче“, а важен негов елемент, негово условие. Само равнопоставеността между общество и личност може да предизвика хармония. По този начин обществото прераства от сума от личности в система от личности.
Динамичното равновесно общество по нов начин поставя и въпроса за държавата. При старата система държавата бе всемогъща. Тя се стремеше да обхване винаги всичко. При либералната доктрина държавата „се оттегля“ от почти всичко. При динамичното равновесно общество държавата става социална. Не човек е в служба на държавата, а държавата служи на човека. В основата на функционирането на държавата обаче стоят човешките права и свободи.
Различно звучене от доктринерските добиват и основите на динамичното равновесно общество:
1. Икономически основи: смесена система с развит частен сектор и мощен държавен сектор. Подобна формулировка бе предложена за Централна и Източна Европа и от Съвета за взаимодействие.
2. Политически основи: конституционно управление чрез демокрация, при която всички политически сили са склонни към компромиси — действена власт на целия народ. Стремеж към консенсус. Управление по силата на закона, подчиняващ се на разума. Едновременност на действието на правата и свободите.
3. Производствени основи: „фокусиране“ на развитието от обществото и отделните личности, задаване на стратегията и определяне на тактиката. Лионел Столерю е категоричен за Централна и Източна Европа: „страни, които са познавали единствено системата на националното планиране, би трябвало да си поставят за цел не някакъв краен либерализъм, а създаването на един организиран пазар“. Социална пазарна икономика.
4. Разпределителни основи: справедливо разпределение на дохода във всеки момент. Всекиму според вложения капитал и труд. Социална пазарна икономика.
5. Преразпределителни основи: държавата извършва предимно насочващи и координиращи функции. Преразпределение само според „крайните нужди“ — социална пазарна икономика.
6. Теоретични основи: теорията за сложните системи, в частност за обществените системи. Съвременна социалдемокрация.
7. Цели на развитието: стремеж, доколкото е възможно, към хармония и поддържане на динамично равновесно състояние между личност — общество — икономика — природа.
8. Основни положителни резултати: поддържането на лично, обществено, демографско, икономическо и екологично равновесие.
9. Основни отрицателни резултати: недостатъчна определеност на модела, а оттук — и на бъдещето на системите.
6. ДИНАМИЧНО РАВНОВЕСНО ОБЩЕСТВО
↑
5. ЛЯВА АЛТЕРНАТИВА | 4. ДЯСНА АЛТЕРНАТИВА
↖ | ↗
ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ
↓
1. БЕЗ ПРОМЯНА
↙ ↘
2. КОНСЕРВАТИЗЪМ 3. РЕСТАВРАЦИЯ
Както се вижда, динамичното равновесно общество е своеобразна обществена система, която се старае и вероятно може да съчетае всички четири противодействащи си политически сили. По този начин динамичното равновесно общество се превръща не в съвкупност от противодействия, а в техен синтез. То не предполага насилие, а дискусии и разбиране; не изисква революция, а програмирана еволюция. То е своеобразно стъпало в цивилизования преход на обществото от едно към друго състояние, от нисши към висши форми. Едновременно синтез на минало, доктринерство и реализъм, без да бъде нито едно от тях.
4. И все пак — накъде?
Никак не е случайно, че резултатите от първите години на промяната не са особено окуражителни. Този извод се доказва категорично от авторитетното социологично изследване „Евробарометър“, осъществено от Комисията на Европейската общност и „Gallup“ — Лондон. Източноевропейците са отчаяни от демокрацията34. Повече от половината от тях са недоволни от хода на реформата и демократизацията в техните страни. Най-същественият ефект от промяната е отрицателен — драстично и драматично намаляват и икономическите, и социалните резултати. Някои слоеве от населението стигат далеч зад границата на „поносимата“ бедност. Въпреки че едни от най-лошите резултати са регистрирани в България, гражданите на тази страна се оплакват най-малко. Само румънците смятат пътя към пазарната икономика за погрешен.