Впрочем тези, които би трябвало да са най-въодушевени от промените — германците, днес са най-върли песимисти. Мнозина източни германци смятат, че социализмът е бил добра система, провалена от некадърността и корупцията сред управляващите35.
И така вятърът на промените предизвика и промяна на мисленето на източноевропейците (включително и на нас българите), но и промяна на мисленето на западноевропейците, японците и американците. В противен случай статуквто и на едните, и на другите е под въпрос.
Впрочем, през 1988 г. 14 страни от западноевропейските дръжави обърнаха поглед „наляво“. Съвсем до неотдавна целият Запад изглеждаше комфортно управляван от консерваторите, наследени след Студената война. Сега, когато бивш комунист и настоящ лидер на Партията на демократичната левица оглави италианското правителство, а германското отива още по-наляво при Герхард Шрьодер, отколкото очакваха избирателите, като същевременно Великобритания на Тони Блеър държи също ляв курс, европейската левица се завръща по категоричен начин. Нито едно от тези нови правителства обаче не влиза в стария шаблон. Нито едно от тях не е идеологически сковано. Някои от тях даже са обвинявани, че не само са лишени от идеология, но и че са загубили и принципите си. Консервативните им опоненти се радват и се опитват с това да докажат идейната победа на десницата над левицата. Те обаче много бъркат. Тези факти са доказателство точно за победата на левицата над десницата — обективно необходима победа на деня! През последните два века модерната левица — либералите в САЩ и социалдемократите в Европа — спечелиха интелектуалтана и политическа битка за всички практични цели и направиха модерния свят да изглежда така, както изглежда днес. Сега са се заели с конкретната задача да извлекат полза от резултата.
Старата левица обединяваше две движения. Първото — за икономическите и социалните класови битки на работниците и бдните. Второто — за борбата за повече политическа свобода и човешки права. И двете битки практически и по принцип бяха спечелени отдавна! Тази победа обяснява защо от седемдесетте години насам западната левица пое т.нар. културна инициатива. Днес тя търси решение как да бъде запазена, финансирана и реформирана социалната държава. Но това са трудни технически и практически проблеми, които изискват може би десетилетия. Затова днес лявата вълна стана инициатор на политика за решаване на конкретните проблеми. Това е новото. Някога левицата се раздираше от идеологически противоречия. Днес разнообразието, прагматизма и липсата на крайно лява идеология, налагана за решаване на днешните проблеми, са нейните преимущества. Затова е напълно възможно лявата управляваща сила в Западна и Централна Европа да разбере по-точно света, за да му помогне.
Става дума не за нещо друго, а за дейстиветло за бъдещето на света.
ФИНАЛ
План 2001: „Сигурност за всички“
Българският народ се нуждае от нова, съвременна и приемлива за всички философия на реформата. Тя трябва да бъде национална (а не в защита на чужди интереси), всеобща (а не само за определени слоеве), радикална (а не само със смяна на кукловодите) и достатъчно професионална (а не на равнище делнично съзнание).
Задачата ни е да се потърси връзката между развитието на обществото и икономиката и на науката за икономиката в края на XX в. (на примера на България). Нашето дълбоко убеждение е, че без съвременните постижения на науката днес е невъзможно да се постигне позитивно икономическо, а следователно и социално развитие.
1. Икономическата наука и икономическото развитие
Често у нас твърдението, че развитието на икономиката е независимо от развитието на икономическата наука се възприема аксиоматично. „Икономическото развитие не зависи от развитието на икономическата теория“, „каквото и да говорят учените, нищо не могат да променят“.
35
Според анкета на „Франкфуртер алгемайне“ само 22% от западняците и 11% от жителите на източните провинции смятат, че са един народ. Затова пък 85% от първите и 71% от вторите намират, че интересите им си противоречат. В: Стандарт, 20.05.1993, с. 6.