Основания за подобно твърдение наистина съществуват. Векове наред икономическото развитие се е осъществявало без „патерицата“ на науката, просто защото тя не е съществувала. Доколкото тя се е проявявала по-късно, проявата й най-често е била в „ембрионален“ (натрупващо-описателен) вид. По подобен начин например се е развивала и медицината.
Обратната проява — от гледна точка на въздействието на икономическата практика върху развитието на икономическата наука, общо взето, е била по-продуктивна. Дори само имената на Кене, Рикардо и Смит, а защо не и на Малтус са свидетелство за работата на „микроскопа“ на учения. Особено през последните два века икономическата наука стъпва стабилно върху фактите и реалностите на икономическата практика, като добросъвестно изпълнява своята мисия — описание и оценка на действителността. В този смисъл функциите на икономическата наука не са се различавали съществено от функциите например на физиката и химията, математиката и литературата, биологията и медицината.
На този (условно да го наречем първи) етап икономическото развитие обуславя развитието на икономическата наука.
Но още преди повече от две столетия пътищата на „класическите“ и на икономическата наука се разделят. Докато образно казано класическите науки пътуват „на една релса“ — на описанието и оценката, обществените науки (където попада и икономическата) поемат и по „втора релса“ — на прогнозирането и програмирането (като идеи и препоръки за бъдещето), изхождайки от описанията и оценките на миналото и настоящето, на подреждането на структурите. „Ако вие постъпвате така и така, ще получите това и това; ако обаче постъпите така, оптималният резултат е сигурен!“.
Особено ярко се откроява развитието на икономическата наука, насочена към практиката на фирмите — нещо обективно при тогавашното развитие на икономиката. Днес няма фирма, чиито мениджъри, маркетолози, финансисти и счетоводители да не притежават и да не развиват специализираните си познания на базата на постиженията на съответните клонове на икономическата наука. Малко по-късно изгрява звездата на едно ново разклонение на икономическата наука — управлението на националното стопанство (отраслово, териториално и т. н. или т. нар. структурно направление). Най-голям принос тук имат Маркс и Кейнс, Кондратиев и Робинсън наред със стотици други повече или по-малко известни учени. Благодарение на тях икономическата наука отива далеч напред в развитието си, роейки се до няколко десетки самостоятелни, но обвързани един с друг клонове. Професията на икономиста професионалист се утвърждава окончателно.
На този втори етап икономическото развитие се преплита и обвързва с развитието на икономическата наука. Общо взето динамиката им е пропорционална.
Малко по-късно — далеч преди средата на нашия век, обществената и в частност икономическата наука встъпват в своя Златен век. Огромната армада от учени превзема „на абордаж“ и тенденциите в глобалното развитие, и динамиката на структурите, и равновесния растеж и може би всяка съществена страна на икономическото развитие. Формира се позитивен дисбаланс между наука и практика — науката започва да влияе благотворно върху икономическото развитие. В контекста на Тофлър и Гълбрайт икономическата наука придобива и сила (като информация), и власт (като присъствие — информационно, оценъчно и управленско). Нейният инструментариум се обогатява чувствително — освен в ширина (като степен на обхващане на съществуващите икономическите процеси) и в дълбочина (като степен на осмисляне на всеки икономически елемент и на разкриване на връзката му с останалите). Икономическата наука силно се математизира, което я прави много по-точна в анализите, в прогнозите, в програмите и в плановете. Армията на икономистите започна да превзема масовото съзнание, оглавявана от своите лидери — над 50 лауреати на Нобелова награда за икономика.
На третия етап развитието на икономическата наука се оказва фактор и условие за икономическото развитие. Става ясно, че освен от невидима ръка икономиката се нуждае и от мозък, който да движи ръцете и всичко останало! С това описателното направление на науката отстъпва (то не „отмира“, а се развива) на прогностично-управленското направление. Типични примери за това са „Кока-кола“, „Макдоналдс“, но също Япония и Германия. Впрочем за цената на развитието и с наука, и без наука чудесен пример е България.
„Използването“ на икономическата наука не означава подчиняване, а обвързване с практиката. Традиция е днес изтъкнати учени да съвместяват изследователската си и преподавателската си работа с консултации и експертизи в бизнес институции, държавни учреждения и т. н. Чест за крупните корпорации и правителства е да се обградят с икономисти — експерти и критици, които да подпомагат вземането на управленски решения.36 Комбинирането на длъжностите учен и практик обаче е възможно само когато ученият е зрял, а практикът — организиран. Обратно, ако липсва едното условие, ученият остава полупрактик, а практикът се превръща в полуучен.37
36
Отнемете на което и да е правителство „бушона“ на критиката и машината му ще изгори бързо.
37
И преди, и сега, недемократичните и демократичните управници бързат да „монтират“ около себе си дворцови учени или да „произведат“ в учени някои свои практици, ако не им намерят работа в чужбина.