Крайният резултат от „монтирането“ на науката в управлението е просперитетът на икономиката; крайният резултат от продуктивния брак на практиката с науката е развитието на науката. Класически случай на игра с двама победители. Обратно, „отдръпването“ на управлението от науката има гибелни последици за икономиката38 Не по-малко опасно е и „затварянето в кабинета“ на науката. Класически случай на игра с двама губещи!
2. България: икономическата наука и икономическото развитие през последния половин век
Последният половин век от развитието на България е особено поучителен за характеризиране на връзката между икономическата теория и икономическата практика.
Непосредствено след Втората световна война споразумението между Великите сили предопредели икономическата система в България. Тя трябваше да се развива по „съветски модел“, да се интегрира с „големия брат“ и неговите сателити, да черпи от неговия опит.
Неразвитата икономика имаше в наличност оскъдни научни ресурси. Но вярната преценка, че без икономическа наука няма икономическо бъдеще, е била сравнително бързо направена. Статутът на учения и инженера, на военния и лекаря са били еднакво високо поставени39. Подготовката на всякакви прогнози, програми и планове се е осъществявала ако не пряко, то поне с активното съдействие, съучастие и сътрудничество с екипи от учени. Най-изтъкнатите от тях влизаха директно в управлението (акад. Е. Матеев, чл. кор. Ив. Илиев, проф. Д. Шопов и т. н.), а други бяха използвани за непрестанни консултации (даже такива „инакомислещи“ като проф. Г. Петров). От управлението към науката течеше „обратен поток“ — често практици с опит или пък партийци, заслужили „спокоен пристан“ в науката. Освен това принципът за партийността на науката се проявяваше по „мек“ начин — чрез „съвети и указания“ отгоре, чрез „партийни учебни години“ и т. н., но понякога и по „груб“ начин — чрез отстраняване от работа, чрез задължителното „чисто партийно минало“ за преподавателите по политикономия, философия и т. н. „Гениалните открития“ на Първия в икономическата наука бяха присаждани чрез учебниците, лекциите и упражненията. Често обаче те бяха писани от вещи учени и имаха смисъл.
Благодарение на тази тясна връзка между икономическата наука и икономическата практика България вървеше напред. От слаборазвита аграрна страна през 50-те години тя се превърна в средноразвита промишлено-аграрна страна с едни от най-високите темпове на икономически растеж в света40.
През 70-те и особено през 80-те години развитието на икономиката започна да изисква нови решения и принципи на управление, но „класата на ръководителите“ ставаше все по-консервативна и затворена в себе си. Противоречията нарастваха и се усложняваха, но старите методи възпрепятстваха развитието. „Управляваните (и икономиката) не желаеха да бъдат управлявани по старому, а управляващите не можеха да управляват по новому“.
В края на 80-те години икономиката остана окончателно „извън контрол“. Впрочем още през 50-те години управляващите бяха вече „извън контрол“ и се превърнаха в недосегаеми. Кризата беше вече повсеместна — и икономическа, и социална, и политическа.
Тя беше забелязана от народните маси и управляващите, но беше оценена в дълбочина от икономистите в университетите. Въпреки този факт предложенията за реформи най-шумно бяха огласявани не от учените (трудно се напуска спокойствието на кабинета и се приема крясъкът на дивата улична маса), а от гласовити „антикомунисти“, които по същество са винаги „анти“.
По този начин Големият преход — 1990–1996 г., се превърна в „реформа, провеждана от улицата“. „Смяната на системата“, „пазарната икономика“ и „демокрацията“ бяха единствените идеологеми, които служеха за насъскване на тълпата и за провеждане на реформи. Известно е обаче, че когато едно дело стане „всенародно“, професионализмът се губи и идва ред на грешките и глупостите. Никой не отива на шивач, ако си е порязал пръста; никой не отива на шлосер, ако го боли апендиксът. Шлосерите, шивачите, поетите, адвокатите и всякакви други непрофесионалисти (от позициите на икономическата наука) обаче се захванаха да провеждат икономическата реформа. Резултатите са повече от очевадни. С идеологеми и тълпа се прави революция, но не и реформа! За последното не трябва знаме, а писалка.