Къде останаха икономистите и учените професионалисти? На топло и тихо край камината? Не, разбира се! Те участваха — обикновено безвъзмездно и професионално — чрез изказване на своето мнение, чрез конференции, книги, студии и статии — предлагайки каквото могат41. Някои наистина потънаха в „света на мълчанието“42. Но в по-голямата си част учените не бяха пасивни зрители в българския „Мач на столетието“. Наистина обаче техният глас остана „глас в пустиня“.
Ако направим една ретроспекция на учените, работещи около Народното събрание, Министерския съвет и Президентството след 1989 г., „отдръпването“ им е пълно! Може би икономическата наука вече е излишна?
Отговорът на тези въпроси дава икономическото развитие на България след реформите — тотално назад към все по-лоши резултати. Икономическото отстъпление по всички фронтове е толкова голямо, че е крупно доказателство за „знанията и силата“ на управляващите. Разбира се, и на техните съветници (където има и някой и друг учен — „за честта на марката“).
Какво е типично в условията на кризата, наложена от профанизираното управление след 1989 г. (след профанизираното управление преди това)? Типични са „всезнанието“ и оптимизмът на ръководителите, че колкото по-лошо става положението, хората трябва да са доволни поне от това, че на кормилото стоят бодри капитани. Типично е, че учените са им необходими обикновено когато трябва да защитят някоя тяхна идея. Но само с външна подкрепа не се живее. За целта политиците започнаха да „произвеждат“ партийни учени в момента, когато са властимащи. Откровено трябва да се признае, че и двете „свърхсили“ се стремяха да използват властта си в това направление43.
Една беда обаче никога не идва сама. Оставянето на учените извън коридорите на властта не беше единственото, което властимащите направиха. Много скоро се разбра, че ако го няма вече „големия брат“ в науката, има нов Big Brother… „Ако ние не знаем какво да правим44, те ще ни кажат истината“ — това бе една от поредните „духовни“ прояви на новото управление. За целта бяха използвани „моделът на Чехия“, „моделът на USA“, „моделът на Швейцария“, „моделът на Джефри Сакс“, „моделът на Балцерович“, за да се стигне до „модела на Турция“ и „модела на Китай“ — ако не друго, те разкриват, че в главите на управляващите няма модел. Царят е гол!
Объркването на управляващите е пълно: и в „демонополизацията“ (пълно отсъствие на яснота що е „монопол“), и в „приватизацията“ (пълно отсъствие на яснота по въпроса кое и защо да се приватизира), и в структурната политика (кой отрасъл е „структуроопределящ“), и в ценовата политика (коя цена „да бъде или не“ регулирана от центъра и защо), и във външната търговия (дали България да се отвори и за кого; накъде да „гледа“ България), и във финансовата и данъчната политика45, и т. н. Съществуването на Министерството на икономическото развитие без „мъдри мъже и жени“ не е основание за оптимизъм.
За пореден път практиката доказа категорично, че икономическо развитие без икономическа наука вече е невъзможно. И днес науката трябва да отговори на въпроса какво да се прави.
3. Настъпващото утре: какво да се прави?
(План 2001: „Сигурност за всички“)
Основната стратегия за икономиката според нас не е и не може да бъде икономическа по своето съдържание, а социологическа. Според нас посоката е еднозначна — републиканската форма на управление трябва да осигури новото равновесно състояние, удовлетворяващо всички граждани на страната.
Същевременно никоя от доктрините не удовлетворява условието на задачата „Нова България“. Десен преход без лява стабилност е немислим. Свобода без отговорност, справедливост без власт и солидарност без сигурност са невъзможни.
Без сигурност на развитието, без сигурност на всички слоеве от населението е немислима вече всяка промяна. „Устойчивостта“ на сигурността се превръща в проблем номер едно. Няма свобода без сигурност. Справедливостта без сигурността на развитието остава празна дума. Солидарността без сигурността на всички е безсмислено понятие. Сигурността става база, без която и леви, и десни доктрини, а и ценностите на демокрацията (и в частност на социалдемокрацията) губят позиции.
41
Наистина всеки реагира, както можеше. Така например някои от най-популярните партийци учени възприеха незабавно Новата вяра и се насочиха към новите си постове. Те добре знаеха цената на хляба! Вълкът променя кожата, но нрава си — не
42
И те имаха своето основание. Някои вече бяха написали „книгата“ на живота си. Други никога не са писали сериозно и днес още повече няма какво да кажат. Само във висшето учебно заведение, в което авторът преподава, по негова преценка има най-малко 20% подобни нехабилитирани и хабилитирани „Мъртви души“. Пък и никой не им търси отговорност дали имат написани два реда след 1989 година!
43
Когато „синият отбор“ дойде на власт, трябваше да се доказва, че „45 години икономическа наука в България не е имало“. ВАК на синята организация го доказваше много настървено. Обратно, когато „червеният отбор“ си взе властта, старите им партийни другари трябваше да бъдат произведени в по-горни степени и звания, за да отложат пенсионирането. Когато и това се оказа недостатъчно, беше им направен коледен подарък от още три години свободна „работа“ след пенсията. Халал им и на управляващите, халал им и на учените — ако така се „доказва науката“…
45
Ако в края на 1996 г. 1$ ще е равен на 85 български лева, както декларира правителството, авторът ще се отрече от всичките си дипломи и писания!