3.1. Цел на развитието — „Сигурност за всички“
Икономическите, социалните анализи и прогностичните разчети показват, че е достигната точката на кипене. Само още градус напрежение е достатъчен, за да преминат в друго качествено състояние и демокрацията, и пазарната икономика (или в твърдо състояние чрез диктатура, или в газообразно състояние чрез анархия).
Уникалността на ситуацията показва, че на „полигон България’96“ стари рецепти са противопоказни. Никой не лекува злокачествено заболяване с рициново масло. В този смисъл, колкото и благожелателни да са, препоръките на развития свят могат да се окажат противопоказни. Но кой ще носи отговорността — пациентът, който е приел предписаното лекарство, или лекарят, който го е препоръчал? Древната мъдрост, че лекарят, ако не знае как да излекува пациента, поне не бива да го убива с лечението, тук вече е под съмнение. Но и пациентът от своя страна не бива да се доверява докрай..
„Полигон България’96“ изисква спокойствие, сигурност и стабилност. Изисква вярна диагноза и правилно лечение. Дезинтеграцията на гражданите на страната може да бъде овладяна, ако те почувстват сигурност: и икономическа, и социална, и финансова, и екологична, и национална, и т. н.
Образно казано, ако човек не е сигурен в четирите свободи, дефинирани от Рузвелт, той не се чувства човек. С други думи, необходими са: 1) свобода от елементарните нужди; 2) свобода от страха; 3) свобода на словото; 4) свобода на вярата.
На първо място, това означава борба с масовата бедност. Днес една трета от населението живее в условия на крайни лишения. Над 1 200 000 български семейства разчитат на социални помощи. Над 70 на сто от населението живее под жизнения минимум, а други 20 на сто са на неговата граница. Към групата на бедните се самопричислява всеки четвърти българин. За 40 на сто от семействата парите стигат единствено за храна, поддържане на жилището и изплащане на заеми. Социално слабите могат да си позволят покупки в размер на около 40 стоки от първа необходимост. Нашите изследвания показват, че ако се задълбочат отрицателните тенденции, само след две години 1/3 част от българското население просто няма да може да съществува!
На второ място, това означава борба с организираната и неорганизираната престъпност. Не е възможно в края на XX в. обикновените граждани да се страхуват от престъпниците, а престъпниците да не се плашат от полицията и правосъдието. Ако преди една сила (на партията държава) насилваше гражданина, днес той е подложен на насилие от всички страни.
На трето място, това означава разгръщане свободата на словото. Става дума не за номиналната, а за реалната свобода. Всеки гражданин на България трябва да има възможност свободно и без страх да изразява мнението си пред другите, при което е възможно постигането или на компромис, или на консенсус. Това означава и премахването на принципа за „партийността“ на масмедиите.
На последно място, това означава отказ от доктрината за средната класа. Всъщност именно нейното наличие позволи продължителното съществуване на старата система. Сигурност за всички означава преход към общество без мизерия, при което всеки има възможност за собствено развитие.
Нека обаче да разгледаме по-подробно измеренията на икономическата сигурност за Република България до 2001 г.
3.2. Средство на развитието: минимум 7 на сто икономически растеж
Спадът на брутния вътрешен продукт спрямо 1980 г. е повече от два пъти, оценено по съпоставими цени.
Днес гъркът има брутен продукт 7,86 пъти повече, отколкото българина, немецът — 25,10 пъти, шведът — 28,96 пъти, японецът — 30,22 пъти, американецът — 23,58 пъти. Следователно дистанцията и различията между забогатяващия Запад и обедняващия Изток нарастват.
Разчетите показват, че за да не изостава абсолютно, България трябва да има растеж от около 20 на сто средногодишно. На този етап това е абсолютно невъзможно. За да не обеднява и относително, българската икономика трябва да постигне средногодишен ръст от около 7 на сто. Ако се предприемат съответните мерки, тази цифра е едновременно и необходима, и постижима.
Ръстът е постижим по два начина: първо, чрез едновременното повишаване на производителността на труда и на броя на заетите лица (и по двете линии резервите са огромни); второ, чрез едновременното нарастване на фондоотдаването и на основните фондове.