Вътрешните форми на насилие обикновено остават „скрити“ за гражданите (за разлика от преди) — властимащите владеят и медиите. Само по време на репресиите на Сталин през 1929–1953 г. в СССР около 21,5 милиона души намират смъртта си, но колко съветски граждани научават за тях?
Организирането на все по-големи масиви от хора, увеличаването на възможностите за комуникация и най-вече наистина бурното развитие на научно-техническия прогрес доведоха до с нищо несравнимо нарастване на въоръженията — и за отбрана, но и за нападение. Пушката замени тоягата, артилерията — камъните, военният — рицаря. Стремежът към селскостопански продукти отстъпи на стремежа към индустриални изделия.
Модерните за началото на века войни вече демонстрират в рамките на континенти или в рамките на една голяма част от света (но никога в целия свят) мощта на новите оръжия. Първата световна война (1914–1918) ще остане в историята като най-страшната и най-смъртоносната. Втората световна война (1939–1945) е още по-обхватна и брутална, макар и по-малочислена от гледна точка на жертвите. Машината на прогреса обаче не спира дотук — само две атомни бомби — на 6 август 1945 г. над Хирошима и два дни по-късно над Нагасаки — вземат 200 000 жертви. Жертвите на насилието — от началото на века до днес — са вече над 100 милиона.
След 50-те години на нашия век в света за пръв път се оформят две глобални сили, обкръжени със сателити. Това са два свята, които функционират на различен принцип и се стремят към различни цели, но преплетени в борбата за световно господство. Единият свят, „западният“, залага на едно, другият — „източният“, на друго. Изправят се един срещу друг: светът на едрите корпорации срещу света на единствената организация; разнообразието срещу унификацията; индивидуалната свобода срещу колективната свобода; красивите идеологеми срещу други красиви идеологеми и т.н1.
За кратък исторически период двете „армии“, изправени една срещу друга, се оказват с достатъчно мощно съвременно оръжие, способно да разруши няколко пъти планетата Земя. Това е качествено ново състояние на международните отношения. За пръв път в човешката история никоя от двете сили не е способна „да изрови томахавката“ на войната, защото това ще означава и заявка за собствено унищожение. Същевременно надпреварата в областта на новите въоръжения продължава да се изостря. Но без смисъл. Необходимо беше да се открият ново оръжие и нови начини на борба.
Процесите се ускориха още повече, когато едната от двете страни — източната — се оказа икономически неспособна да издържи на наложеното й темпо в областта на новите стоки и въоръжения.
2. Началото на Третата
Направлението на главния удар — окончателния, избрано от Запада по отношение на Изтока в средата на 90-те години, бе точно формулирано, планирано и осъществено2.
В епохата на Третата вълна (Тофлър) атомната бомба може да играе същата роля, както тоягата в ръцете на дивака срещу пушката на завоевателя. Вместо нея на преден план излиза новата цел на антагонистичното взаимодействие, предлагащо нови средства за война и печалби. Урокът бе научен отлично от тези, които загубиха войната с механичните оръжия — Германия и Япония.
Новата цел и нейните нови средства имат обективна основа. От една страна, тя е заложена в посочената вече динамика на населението в света. Надрастването на населението на икономически език означава увеличаване на трудовете ресурси (относително по-евтина работна сила) и на консуматорите (абсолютно нарастване на пазара). От друга страна, ресурсите (особено възобновимите) също надрастват, което е предпоставка за стабилизиране на цените. При подобна ситуация борбата за евтина работна сила и за по-широки пазари се измества от друго направление на интересите — в посока към информацията и нововъведенията.
Днес почти никой не краде суровини и хора: те се намират в изобилие Проблем на всяка организация (вкл. и държавната) обаче е събирането, съхранението и обработването на тази информация, която ще тласне по-нататък нейното развитие. Информацията — особено за новостите на конкурентите и за възможностите на пазарите — засилва вътрешния капацитет на организацията Не по-малко важен е и проблемът за засилването на външния (за организацията) капацитет в смисъл на влияние и власт. Последното се постига чрез генерираната и манипулирана от нея информация, тиражирана от медиите и възпроизвеждана в масовото съзнание.
Всъщност новите средства за война, свързани с информацията, вече бяха изпробвани от световните сили. Така например още през 1916 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън успя да вкара САЩ в Първата световна война въпреки пацифистичния дух на населението. Той създаде правителствена пропагандна комисия (комисията Крийл), която само за шест месеца успя да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа. Същата техника само година по-късно Ленин прилага чрез тоталния контрол върху печата. Забележителни успехи в тази област постига пропагандната машина на Хитлер, успяла да убеди една голяма част от иначе интелигентния народ на Германия, че причина за всички беди са циганите и евреите. Българите в частност бяха убеждавани, че начело на партията — „армията от ръководители“ — стои „човек от народа“, който мисли само за него, а не за своята фамилия (деца и внуци, съграждани, близки и роднини) и обкръжение (партийни другари от висшата номенклатура, земеделски сподвижници и др.).
1
Съпоставката от гледна точка на положителните и отрицателните страни на двете системи не е предмет на анализ на това място. Тя изисква много по-задълбочено проучване.
2
Подготовката на Третата световна война започва веднага след поражението на Германия във Втората световна война. Операция „Немислима“ е трябвало да започне на 1 юли 1945 г. по идея на Уинстън Чърчил. Той предвиждал 100 000 немски войници да подкрепят настъплението на 500 000 американски и английски войници през Северна Германия.