По-висок ръст е възможен само при условие, че развитият свят осъзнае мисията си и подпомогне страните от бившия източен блок, включително и България, чрез безвъзмездни помощи. Очакванията за мощен поток от чужд производителен капитал са безсмислени. Чуждият капитал търси едновременно и по-високата рентабилност, и по-високата застраховка срещу рисковата зона. България не притежава нито едното, нито другото.
3.3. Развитие върху собствена база
След внимателния анализ на взаимодействието на българската със световната икономика след първите шест години на промяната националната действителност се оформя в следната посока: „Развитие върху собствена база“. Колкото и голяма да е външната помощ (като дял от брутния вътрешен продукт), тя е по-скромна от скромното. Освен това до този момент не се предлагат нито втори план Маршал, нито втори план Моне, които да предизвикат необходимия икономически растеж. Накрая никоя страна в света не въвежда преференции на чуждия спрямо националния капитал.
Едно от най-големите очаквания, свързани с процесите на демократизация и интегриране в Европа бе свързано с икономическото подпомагане на реформите. Заговори се за бърза интеграция, за втори „План Маршал“, за нов „План Моне“. За кратко време обаче се оказа, че думите невинаги се покриват с дела. Днес нещата са ясни — думите останаха в миналото. Митовете постепенно се превръщат в реалности, откровеността — в цинизъм. Така например председателят на Интерпарламентарния съюз Майкъл Маршал при срещата си с експремиера Любен Беров е категоричен — не е реално да се приложи нов „План Маршал“, защото… в момента самата Европа има сериозни финансови и икономически трудности46. Интересно, когато се прилагаше истинският „План Маршал“, нима Америка имаше по-малки проблеми? Нещо повече, страните, които стимулираха разпадането на Варшавския договор, днес не могат да гарантират сигурността на нито една от страните — членки на тази организация47.
Накрая, дори когато страни като България изпитваха сериозни финансови затруднения поради външни фактори (ембаргото срещу Сърбия и Черна Гора), не бяха получени никакви директни компенсации48.
Общо взето надеждите за експортна свобода без ограничения бяха излъгани. Оказа се, че както слабите, така и силните в икономическо отношение страни въведоха /или поддържаха/ икономически протекционизъм. Временен характер ли има той?
Отговор на този въпрос дадоха специалисти от програмата ФАР и делегацията на ЕС на семинара „Общата селскостопанска политика на ЕС и страните от Източна Европа“, състоял се в България през 1993 г. Ще се позовем на г-н Барт Кайтър, според когото до края на века ще съществуват ограничения за износ на стомана и текстил. Квотният принцип на националното ни участие ще продължи да се прилага и след този срок за селскостопанската ни продукция. Според него „налаганите ограничения върху вноса от Източна Европа не са от страх от конкуренция, а стремеж да запазим интересите на производителите от Общността (и това ако не е протекционизъм, в който обвиняват Източна Европа — бел. моя). Все пак при нас със селско стопанство се занимават едва две на сто от населението, докато при вас с това са заети близо една четвърт“49.
Впрочем преходът от политиката на студената война към политиката на ледения мир се прояви и в политическо отношение. „Рестриктивната търговска политика на ЕС вреди твърде много на нашите страни и в същото време подкопава доверието на техните народи в добрата воля на Европа“, заяви навремето полската министър-председателка Хана Сухотска на симпозиум в Швейцария. Търпение и пак търпение за членството на страните от Източна Европа в ЕС се предлага като единствен разумен изход от положението. Според г-н Ханс ван ден Брук — комисар на ЕС по външноикономическите въпроси, e рано даже да се определи дата за преговорите по въпроса за приемането на „младите демокрации“ в Общността. Той предлага най-рано през 1995 г. да се проведе среща с кандидатите за оценка на техния социално-икономически прогрес. „Да бъдем реалисти. Още много неща трябва да бъдат осъществени“, убеждава комисарят на ЕС.
Междувременно „либерализирането“ на износа доведе до това, което се очакваше от професионалистите. От една страна, експортът на ценни (и евтини от гледна точка на Запада) национални ресурси получи силен тласък. Последователно и безвъзвратно намаляха природните (възобновими, частично възобновими и невъзобновими) ресурси50. Най-бързо обаче се разтвориха границите за най-ценния и евтин ресурс — висококвалифицираните специалисти51.
46
Европа ще помага на България, ако се спазват човешките права. В: Стандарт. 19.05.1993, с. 2.
47
Министърът на отбраната на България смути с откровените си въпроси представителите на НАТО: „Ликвидирането на Варшавския пакт и невъзможността на източноевропейските страни да се включат в НАТО поставят България във вакуум и прехвърлят отговорността върху онези сили, които се наричаха велики. Доколко тези сили изобщо са заинтересовани?“, запита той. Последваха обяснения колко много приятели има България. В: Стандарт, 19.05.1993, с. 4.
48
Експертът на Програмата за развитие на ООН Джеймс Гросман и другите международни експерти се задоволиха с препоръката… България да изнася цветя! Това предложение е съперник на Нероновия цинизъм.
50
Типичен пример — износът на фураж. През 1992 г. той бе закупуван от селските стопани на цена около 1500, а е изнесен на цена около 2500 лева на тон. Страната започна новия стопански сезон с 2017 хил. т налична царевица и го завърши с отрицателно салдо и 237 хил. т недостиг. В крайна сметка животните започнаха да умират от глад, а България продължи да внася скъпо и прескъпо месо, сирене и мляко на прах! (В: Стандарт, 21.05.1993, с. 2)
51
Le Monde е категоричен: „пълното спиране на притока на имигранти не може да се осъществи. Винаги ще бъдат желани и полезни висококвалифицираните специалисти, които допринасят за икономическото развитие на страната“. Цит. по: Стандарт, 3.06.1993, с. 8.