Далечен прародител на тези техники на въздействие са фирмената пропаганда и агитация, които неизменно се стремят да внушат отвращение към стоките на конкуренцията и да култивират възхищение към собствената продукция.
Теоретически техниките за „фабрикуване на съгласие“ са обосновани от Уолтър Липман, а преди него от Херълд Лосуел (авторът на науката за комуникациите). Според първия само една „малка интелектуална общност“ може да разбере значимите интереси Другите, т.е. огромната част от населението, Липман нарича „объркано стадо“. Те не са в състояние да възприемат реалностите и света такъв, какъвто е. Тогава се налага да се внесе коректив на тяхното мислене с помощта на техниките на информацията и пропагандата В това отношение Липман блестящо се вписва в Министерството на информацията по Оруел.
Повечето хора (овцете от стадото) според него и Нийбър, не притежават рационалността, която е „много строго ограничено умение“. Те се водят най-вече от емоции и импулси3. Обратно, тези, които притежават това качество, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания. „За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава“, твърди Ноам Чомски.
За да бъде вкарано в кошарата „обърканото стадо“ от дойни крави (данъкоплатци и купувачи), трябва да се упражнява контрол върху неговото мислене. За целта помага индустрията на пропагандата, рекламата и пъблик рилейшънс. Чрез тях се създава новата класа от собственици — владетели не на стоки, а на обществото.
Така например според философите „от кухнята“ в САЩ има общество, напълно контролирано от бизнеса (предимно едрия). „Медиите са под контрола на корпорациите Всички те имат еднакви гледни точки. Двете партии са всъщност две фракции на голямата бизнес партия“4 Същото може да се каже и за обществото, съществувало у нас и в другите страни от Изтока — общество, контролирано от партията собственик, опираща се върху идеология, посочваща изключителната роля на една класа — работническата Днес подобно идеологии владеят над 2/3 от планетата Земя, като се стремят да наложат убеждението за изключителната месианска роля или на бизнеса (САЩ и Западна Европа), или на нацията (някои сили в Русия, Германия и Великобритания), или на религията (всички фундаменталистки режими и движения), или на пола (някои африкански и азиатски движения), или на определена личност и нейните „пророци“ (някои политически организации даже в България), или на нещо друго.
За пръв път обаче новите оръжия — информационно-пропагандните — намериха най-широко приложение в международен аспект след 1980 г. в СССР, а след това и в другите „социалистически“ страни. Стартът бе даден с освобождаването на масмедиите от опеката на партията и с преминаването им под контрола на известни дисиденти и интелектуалци. Теренът за обратното (алтернативно) мислене бе разчистен. Това всъщност бе началото на Третата световна война.
Защо война? Защото в сблъсъка между двете сили се решаваше въпросът: кой-кого? Имаше само една алтернатива — победа на една от двете системи и гибел за другата. Никоя от тях не би допуснала алтернативен (трети) път на развитие на своите „по-малки братя“. Да припомним намесите на САЩ в Гренада, Панама, Никарагуа, Виетнам и т.н., както и „помощта“ на СССР в Чехословакия, Афганистан, Виетнам и т.н. В случая оръжията нямат значение.
Защо световна? Защото ставаше дума за война за световно господство Ликвидирайки другата сила, едната от двете ставаше световен лидер и придобиваше контрол върху останалите, по-слаби „сили“.
4
Чомски, А.Н., Медиите под контрол: забележителните постижения на пропагандата, С., 1994, с. 15.