С какво оръжие? Както бе подчертано по-горе, става дума за оръжие, характерно не за надалото и за средата на века, а за края на XX в. — информационното. Който владее душата, управлява тялото!
Как се развиха в началото „военните действия“? За разлика от обикновените войни, където има очертан един-единствен (географски) фронт, при новата война всички улици, всички магазини и всички медии се оказаха специфичен фронт с обособена задача. Западните сили не бяха атакувани нито от информация, нито от пропаганда, нито от стоки в такъв размер, в какъвто бе атакуван бастионът на Изтока. Той нито можеше, нито знаеше как да изнесе пропагандната си машина напред. Военните действия бяха твърде облекчени от „главното командване“ на СССР. Ако дотогава „съветските часовници бяха най-добрите, защото са най-бързите в света“, в средата на 90-те години новото съветско ръководство изпадна в захлас по другия модел. Особено силно бе опиянението на Горбачов от „парламентарната демокрация“ и „пазарната икономика“ — двата крайъгълни камъка на западната „военна“ машина.
Идеологическото въздействие на Запада чрез представените му съветски масмедии бе силно подкрепено от нахлуващите западни стоки на източните пазари, без да е налице еквивалентен обратен поток от стоки. Събарянето на берлинската стена бе само сигнал, че победата е близо.
Преминаването на съветската система към нов модел на развитие — към „отворено общество“ — на практика означаваше лечение на болно тяло с нови лекарствени средства Те можеха да помогнат, но можеха и да убият пациента, с който се експериментираше.
Масираното пропагандно и икономическо нападение, извършено от Запада и подкрепено от източните поддръжници, завърши с неочаквана и бърза победа. На удара Изтокът не можа да отговори с удар — неговата пропагандна и икономическа машина бе изгнила и разбита далеч преди това „отвътре“. Разгромът на съветската система бе пълен и абсолютен. Той беше неочакван и за нападателите, и за зрителите.
Първата битка бе спечелена!
Загубилите също мислеха, че печелят. Емоционалният взрив бе неописуем! Първото нещо, което направиха гражданите на Източна Германия след освобождаването си от тоталитарната клетка, бе да отидат до най-близкия „Запад“, за да си купят банани!
3. Краят на Третата
Да спечелиш битката не означава да спечелиш войната. Тази стара и проста максима се оказа вярна и в новите условия. Западът спечели битката, но не и войната.
Защо?
По три основни причини.
Загубилите войната се оказаха много тежко бреме за победителите Народите на тези страни наистина вярваха, че проблемите им ще бъдат решени окончателно и завинаги Разбира се, те очакваха многообещаващата помощ от победителите Тази помощ се оказа (с изключение на бившата Източна Германия) далеч, под формата на трохи. Западът нито искаше (вътрешните проблеми само на САЩ и Западна Европа изискват стотици милиарди долари за успешното им решаване), нито можеше (решаването на проблемите на Юга изисква много повече свежи инвестиции, отколкото Източна Европа) да си го позволи!
Разстроените производствени връзки в резултат на смяната на системата доведоха до неописуем спад на икономиката — далеч под равнището на Голямата депресия! С нея дойдоха проблеми, които специалистите очакваха.
Неочакваното за народите на тези страни бе, че „пазарната икономика“ може да носи много загуби и страдания — неизвестни дотогава за тях. Още по-голямо бе разочарованието от „парламентарната демокрация“, когато, образно казано, парламентаристите станаха милионери с икономии от депутатски закуски!
И „пазарната икономика“, и „парламентарната демокрация“, приложени „като по учебник“ в бившия източен лагер, дойдоха и с положителните си, и с отрицателните си страни. Те разкрепостиха в много отношения личността, но за сметка на сигурността — предизвикаха и „болестите“, характерни за другата система — безработица, престъпност, бедност. Така например общият брой на бедните в 18-те източноевропейски страни, по данни на Световната банка, се е увеличил многократно — от 14 милиона (4 на сто от населението) на 168 милиона (45 на сто) само за периода 1993–1995 година5. Спадът на производството и неравенството в доходите много напомня слаборазвитите страни от Латинска Америка и е опасна бомба със закъснител.
Победителите не ги съдят. Но победата над съперника се оказа скъпа за победителите. От една страна, те наистина трябваше да „помагат“ на новите демокрации, за да „поддържат новия ред“. Това се оказа многоцифрено дело от финансова гледна точка. От друга страна, още повече се изостриха вътрешните проблеми и противоречия в някои от водещите сили на Запад. Това особено ярко личи в САЩ (Бжежински) — първата цигулка на новия свят, която дава тон и на останалите. Тези вътрешни проблеми спъват решаването на външните, защото също изискват големи инвестиции.