Нещо повече — силно се изостриха, макар и невидимо за широката публика, противоречията между победителите. Икономическите интереси се кръстосаха на ново равнище — между САЩ, Европейския съюз и Япония (и техните сателити). Премахването на „червената опасност“ разкри истинския корен на противоречията между тези страни. Към тях трябва да се добавят и „опасностите“ за националните им производства от „освободения Изток“, и претенциите на Третия свят6.
Накрая новият свят наистина се оказа „извън контрол“ (Бжежински). Ако преди двете сили заедно и поотделно имаха възможности в някаква степен да контролират глобалните процеси, днес самотната и единствена сила — САЩ — се оказва неспособна да регулира световното развитие. Царят разшири царството си, но загуби трона!
Излизайки извън контрол, тенденциите набират скорост. Увеличава се демографската динамика, природата застрашително продължава да се уврежда, ресурсите (особено невъзпроизводимите) намаляват. Разтварянето на ножицата между богатите и бедните страни продължава, между богати и бедни — вътре в тях — расте застрашително.
Не само единствената сила, но и националната държава в сегашната й форма не може да прекрати негативните тенденции. Нещо повече, тя или се разпада (бившия СССР), или „изчезва“ страните от Шенген).
Излизането на света от контрол всъщност означава едно — Третата световна война неочаквано завършва с победители, които са само номинално такива, и с победени, които са само номинално победени, но реално са загинали. Към 2001 г. Третата световна война реално ще приключи — без победител и без победени — светът излиза от контрола на победителите!
На арената застават множество нови — равни и неравни — сили, обособени в три групи. Високоразвити, воюващи за информация и технологии; средноразвити, стремящи се към техника и суровини; слаборазвити — претендиращи за оцеляване и „жизнено пространство“. С това световното развитие и световните противоречия навлизат в нова фаза. Но това е тема на друго изследване.
4. България: крачка напред, две назад
Измина първата „петилетка“ на промените, извършващи се в Република България, след смяната на модела на развитие, функциониращ до 1990 г., и след реалното й влизане в Третата.
Самият старт на промените бе осъществен в името на „ускоряване на социално-икономическото развитие“ (СССР) и на „качествено новия икономически растеж“ (България), които трябваше да променят и количествено, и качествено битието на хората от т.нар. социалистически лагер. Фактите обаче говорят, ч__е целите на реформите не бяха постигнати__ и страните, поели по този път, през 1996 г. се оказаха в икономическа ситуация, близка по резултати до 1970 г. (връщане с 25 г. назад), а по идеен модел — близка до 1896 г. (връщане със 100 г. назад).
Влошаването на икономическата продуктивност на системата като следствие от реформите доведе до исторически непознато обедняване на най-широки слоеве от населението. Безработицата по същество надхвърли 1/4 от населението. Същевременно ножицата на доходите продължи да се разтваря и от десетки пъти достигна различия в хиляди пъти (свръхбогати спрямо свръхбедни).
За десет години завършва преходът от икономическо управление на държавния капитал от страна на висшата партийно-държавна номенклатура (конвенционален модел на държавен капитализъм) към икономическо управление на капиталите — държавни, частни и смесени — от страна на могъщи групировки (конвенционален модел на държавномонополистически капитализъм).
Общественото богатство, натрупвано в продължение на десетилетия чрез труда на милионите, днес е повече или по-малко трансформирано в черен, червен и син капитал. В последно време се наблюдава тенденция на сливането на трите цвята в общ, „безцветен“ (или „сив“) капитал. За това свидетелстват усилията „гущерът да откъсне част от опашката си“, без „главата на змията да бъде смачкана“.
Крайните резултати от прехода през тези пет години за обикновения човек са повече от отчайващи. Те категорично доказват, че избраната посока на промени след 1990 г. е неподходяща. Сериозни са съмненията в модела на развитието, заложен от вътрешни и външни за страната сили.
6
Не че не останаха т.нар. комунистически страни — Китай, Куба и др. Но техните особености и размери ни дават основание наистина да твърдим, че войната е завършила. На фона на победителите Куба наистина стои добре. Т.напр. през 1998 г. рекорден брой от 157 страни — членки на ООН осъдиха с резолюция икономическото ембарго на САЩ срещу тази малка, но опака страна, започнато през 1962 г. Против нея гласуваха само САЩ и Израел. Вашингтон вероятно доста се дразни от подкрепата на другите към „опасния враг“.