Тези изводи се подкрепят от Годишния доклад на Програмата за развитие на ООН от 1995 г., в който са анализирани резултатите от 174 държави. Сравненията са направени на базата на брутен вътрешен продукт на човек от населението и реалната му покупателна сила, продължителността на живота и образователното равнище. Критериите са съществени, но недостатъчни. Независимо от това те дават достатъчно добра представа за положението на нещата. Според този доклад Република България изпада от групата на страните с високо и средно равнище на развитие на човека и се нарежда на 65-о място, след като предходната година е заемала 48-о място, непосредствено след Сейшелските острови, Бразилия и Казахстан. Същевременно България е пред Турция, Гренада и Еквадор. Тя е в една група с Шри Ланка, Ботсвана, Камерун, Зимбабве, Румъния и Албания. Далече пред нас са водачите Канада и САЩ. Последна е Нигер.
Изоставането на България в класацията е още по-голямо, като се вземе под внимание, че през 1991 г. тя се е нареждала на 33-о място в нея — при това в условията на дълбока криза. Единственият прогрес се отбелязва по линията… на престъпността, където България е в една група със САЩ, Италия, Германия, Русия и Украйна. Особено отрицателна е тенденцията на разслояване на населението по доходен признак. Докато през 1991 г. най-богатите 10 на сто от населението са разполагали с 12 на сто от богатствата на страната, днес тази 1/10 част от населението владее близо 36 на сто от тях. Следователно не е изненада, че за годините на реформата близо 500 000 български граждани са загубили вяра и надежда в своята страна и са отишли там, където очакванията им са по-високи. През 1998 г. четирима-петима българи посягат всеки ден сами на живота си, като един от тези опити е успешен и е на млад човек7!
През 1999 г. Република България отново е на кръстопът и този кръстопът е много по-сложен от аналогичния през 1990 г.
Но историята е доказала, че велики империи са изчезвали, а малки народи са оцелявали. Понякога.
ПЪРВИ ПРЕХОД
АГРЕСИЯТА — ПЕЧЕЛИВШОТО ОРЪЖИЕ НА МОДЕРНИЯ МАРКЕТИНГОВ АРСЕНАЛ
Целта на предлаганото изследване е да се отговори на въпроса какви изменения в маркетинга настъпват в края на XX в. и дали те внасят съществени (качествени) корекции в класическите постановки. То дава отговор и на един съществен въпрос от предната тема — дали може да се влияе върху „обърканото стадо“.
1. Класическата маркетингова теория
Класическата маркетингова теория изхожда от няколко принципни позиции, които на пръв поглед не се нуждаят от доказателства. Според нея аксиоматичен характер и за потребителя, и за производителя имат следните постановки.
Потребителят притежава определени нужди (N), които се проявяват като потребности (M). Тези нужди са обективен „продукт“, който не подлежи на маркетингово формиране или моделиране. Потребителят се стреми да оптимизира своя избор, като проучва внимателно стоковото предлагане (A), ценовите алтернативи (B), дистрибуционните удобства (C) и диференциалните предимства, представени от комуникациите (D). Той разполага с достатъчно време, информация и възможности за архивиране и обработване на тази информация. Оказваното върху него въздействие е минимално и в повечето случаи не влияе върху окончателния избор. Потребителят е повече социално, отколкото биологично същество.
Производителят на свой ред притежава определени производствени мощности (E), които подлежат на минимално (за определен период) разширение. Той внимателно проучва нуждите и потребностите на потребителите и също оптимизира своя избор в посочените направления, но от гледна точка на производството и конкуренцията. В повечето случаи класическата маркетингова теория възприема производителя и потребителя като равнопоставени в процеса на вземане на решение.
За да се създаде глобалният маркетингов оптимум, са достатъчни две неща: на обратната на производителите страна да стои достатъчно множество потребители (P), а на обратната на потребителите страна да стои достатъчно множество производители (Q). В тези случаи мотор на развитието е абсолютната двустранна конкуренция.
Тези аксиоми, които не се нуждаят от доказателства, обаче се оказват проблемни, когато се анализират някои по-особени случаи, а също и еволюцията на маркетинга.