Накрая не без значение е обстоятелството, че до скоро повечето важни решения за покупка се вземаха от семейния съвет, изместил навремето домакинския съвет. Образно казано, „бордът на директорите“ се сви от 15–20 на 5 души. Същото се отнася и за корпоративните колегиуми. Днес и в бъдеще все по-често важните решения ще се вземат индивидуално, а не колективно, което чувствително намалява възможността за създаване на защитен „организационен бушон“ пред потребителя.
В крайна сметка потребителят в развитите и в средноразвитите страни е затрупан с обилна и разнообразна информация за предлагането, без да е в състояние адекватно да й отговори и като възприемчивост, и като организираност. Маркетингово потребителят е по-слаб и по-незащитен от вчера. Тази тенденция е обективна и влиза в противоречие с класическата маркетингова теория.
От друга страна, настъпват сериозни изменения и у производителите.
Крайната цел на маркетинга е печалбата в широкия смисъл на понятието. Именно поради това организациите производители предприемат действия, включително и в областта на маркетинга, които да гарантират постигането на целта.
Няколко обективни тенденции в икономиката и обществото водят обаче до коренна качествена промяна в маркетинга от страна на производителя. Налице е бързо роене на продукцията и услугите (А), което води до многократно по-ускорено нарастване на информацията за тях (А’). Производителите буквално затрупват с нови продукти и информация потребителите и конкурентите. Този „пълноводен поток“ не може да се спре. Погледнете само разнообразието на предлаганите марки и модели радиоапарати и помислете кой купувач е в състояние да ги „пробва“ преди покупката! Ставайки обаче все по-силни (с иновициите), производителите същевременно отслабват своето влияние върху потребителите, понеже, както бе доказано по-горе, те стават все по-консервативни.
Дори ценовите игри (B), които се разпростират върху повечето стоки, поради същата причина не оказват особено влияние върху продажбите. Централните търговски улици в повечето големи градове са препълнени с магазини, които кресливо информират за отстъпките, които предлагат. В повечето случаи обаче купувачът е не само пасивен и предпазлив, но и отрицателно настроен към подобни трикове, когато те се превръщат в маниер. Той търси „нормални“ цени за желаните стоки.
Дистрибуционните изгоди (C) постепенно достигат своя предел. Стоката — продукт или услуга — вече не е трудно да се получи на мястото на потреблението. И в това отношение конкуренцията угасва. Съблазнителните предложения, които достигат до купувача или чрез телевизията, или направо в пощенските кутии, много често даже не се гледат или прочитат. Те се превръщат в елемент на ежедневната досада, когато станат преобладаващи. Обратно, налице е друга тенденция — купувачите предприемат „екскурзии“ по магазините с опознавателна или дори с развлекателна цел.
Властта на организациите производители обаче нараства при изкуствено предизвиканата от тях динамика на информацията за продукцията чрез комуникационната им политика и най-вече чрез рекламата (D), насочена както към първичните, така и към вторичните импулси на потребителите, което допълнително дебалансира тяхната психоматрица. Поради това изборът често е активизиран импулсивно и предизвиква психични смущения. Независимо дали е млад или не, потребителят пие Пепси, за да се чувства млад или за да „печели веднага“. Но той пие и „Кока-кола“, понеже конкуренцията също го кара да се чувства непрекъснато жаден. Купува си нови дрехи не защото старите му са овехтели, а защото други сили го карат да се чувства демоде. Вози се на нова кола не защото старата е вече за претопяване, а защото така ще изглежда по-добре и ще се чувства по-уютно, както твърди рекламата. Тази тенденция се обективизира в следното: комуникацията на потребителя с организацията се заменя или с бягство във въображението (или фантазията в идеален план), или с бягство в потреблението на ненужни стоки.
В това отношение не бива да се подценява и развитието на организациите производители. Нарастването на тяхната икономическа, финансова и политическа (чрез лобитата) мощ увеличава чувствително способностите за въздействие върху купувачите. Срещу всеки от нас — индивидуален потребител — стои цялата армия от маркетингови и рекламни специалисти или на Пепси, или на която и да е друга организация. Колкото по-развита и силна е тя, толкова повече нарастват потенциалните й възможности за оказване на натиск върху потребителите. Обикновено тези възможности стават и реални, напук на всякакви приказки за култура и етика. Самите потребители остават твърде по-дезорганизирани спрямо организациите, техните пари и техните места в медиите, което ги прави все по-слаби и беззащитни. Това увеличава желанието за агресивен натиск и влияние от страна на производителите в името на печалбата.