Отори ценяха най-много две породи — едните чисто черни, а другите — бледосиви с черни гриви и опашки. Мори развъждаха и двата типа коне и ги водеха на паша в периодично наводняваните ливади. Понякога сивата окраска се получаваше толкова бледа, че конете изглеждаха почти бели, с бели гриви и опашки. Когато препускаха заедно, изглеждаха като буреносен черно-бял облак. В годината, когато Кийошиге отиде в крепостта, неговият баща дари на Шигеру млад черен жребец, на сина си — сив с черна грива и опашка, а на светилището — чисто бял, редом с най-малкия си син Хироки. Този бял кон се превърна за хората в нещо като божество. Всеки ден го въвеждаха в специално ограждение в двора на светилището, където поклонници му поднасяха моркови, овес и други приношения. Жребецът много напълня и стана ненаситен. Светилището се намираше недалеч от къщата на майката на Шигеру и понякога той и брат му бяха водени там на различни празници. Шигеру изпитваше жалост към коня, който не можеше да тича на воля с останалите, но животното изглеждаше напълно доволно от своя нов, божествен ранг.
— Татко избра този заради спокойния му нрав — довери Кийошиге на Шигеру един ден същото лято, докато двамата се шляеха край коневръза пред ограждението. — От него никога няма да излезе боен кон — добави той.
— Божеството трябва да притежава най-добрия кон — заяви Такеши.
— Той е най-красивият — рече Кийошиге и потупа снежнобялата шия. Конят го подуши в търсене на лакомства и щом не откри такива, отдръпна розови бърни и щипна момчето по ръката.
Кийошиге го плесна. Един от свещениците, който премиташе входа към светилището, пристигна бързешком и сгълча момчетата:
— Веднага оставете на мира свещения кон!
— Все пак си е просто кон — възрази Кийошиге тихо. — Не бива да му се позволява да се държи неприлично, че и да се измъква безнаказано!
Хироки, неговият по-малък брат, пое след свещеника, понесъл две метли, които бяха по-високи от него.
— Горкият Хироки! Как ли приема да е слуга на свещеника? — възкликна Такеши. — На мен щеше да ми е неприятно!
— Той няма нищо против — прошепна Кийошиге поверително. — И татко го каза — Хироки не е воин по характер. Знаеше ли това, Шигеру, когато изрази мнението си?
— Миналата година го видях да изпълнява танца на чаплата — отвърна Шигеру. — Стори ми се, че го затрогна дълбоко. Освен това плака, когато по-големият ви брат се удави, а ти не.
Лицето на Кийошиге придоби сурово изражение и в продължение на няколко мига той не каза нито дума. Накрая се засмя и леко удари с юмрук Такеши по рамото.
— Ти вече си убивал… а си само на осем. Надмина и двама ни!
Никой друг не бе посмял да го изрече гласно, но същото бе хрумнало и на Шигеру, който знаеше, че и останалите го мислят.
— Беше злополука — отвърна Шигеру. — Такеши не е искал да убие Юта.
— Може и да съм искал — изръмжа Такеши със свирепо изражение. — А пък той се опитваше да убие мен!
Тримата си бъбреха под сянката на извитите стрехи на светилището.
— За татко конят винаги стои на първо място — рече Кийошиге. — Дори и когато става въпрос за дар към божествата. Животното трябва да има подходяща природа, за да е приношение — повечето коне биха се чувствали нещастни да стоят в ограждението по цял ден, лишени от всякаква възможност да препускат в галоп.
— Или да отидат на война! — възкликна Такеши с копнеж.
Да отидат на война! Главите на момчетата бяха пълни с мисли за нея. Часове наред се упражняваха в бой с меч и лък, изучаваха история и изкуството на войната, а през нощта слушаха разказите на по-възрастните мъже за древни герои и техните подвизи — научиха за Отори Такеоши, който първи получил легендарния меч Джато — Змията — лично от императора преди стотици години, и който сам-самичък с единствен меч посякъл цяло племе великани. И за всички останали герои на Отори чак до Мацуда Шинген — най-големия майстор на меча от настоящата епоха, който бе обучил техните бащи на изкуството да си служат с това оръжие и бе спасил Шигемори, на когото хората на Тохан устроили засада, така че петима воини се озовали срещу четирийсет на границата с Източната провинция — който, призован от Просветления, се бе оттеглил от светския живот и сега му служеше в храма на Тераяма.