— Най-много два. Искам да се уверя, че брат ми се е установил, а и трябва да потърся съвета на Мацуда по още няколко въпроса. После ми предстоят най-различни дела в Ямагата — по това време на годината владението се управлява оттам. Но ще се върна в Хаги преди зимното слънцестоене, преди снеговете.
Те излязоха на верандата на постройката, предназначена за посетителки, и след като изуха сандалите си, стъпиха на дъсчения под. Една жена, няколко години по-възрастна от Наоми, излезе да ги поздрави.
— Това е моята спътница Сугита Сачие — поясни владетелката Маруяма.
— Моля, заповядайте вътре, владетелю Отори. За нас е голяма чест.
Щом се настаниха, Сачие донесе посуда за чай и гореща вода, а владетелката Маруяма приготви напитката. Движенията й бяха прецизни и елегантни, чаят бе тръпчив и пенест. След като го изпиха, господарката Маруяма рече:
— Мисля, че познавате по-голямата сестра на Сачие, тя е омъжена за Отори Ейджиро.
Шигеру се усмихна.
— Надявам се да се видя с тях на път за дома. За мен ще е удоволствие да разкажа на сестра ви за тази наша среща. Вашият зет предизвиква искреното ми възхищение.
— Сачие пише много често на своята сестра — каза владетелката Маруяма. — От време не време може да получавате по някое съобщение чрез нея.
— Ще го очаквам с нетърпение — каза Шигеру.
Фамилната връзка му подейства успокоително. Поговориха си за семейството на Ейджиро, а след това за рисуване и поезия. После разговорът стана по-личен — той се улови, че споделя с нея тревогата си за добруването на хората, своето желание за справедливост.
— Причината за нашия скорошен сблъсък с Тохан на Изток е фактът, че подчинените му прекосяват границата, измъчват и убиват нашите хора.
Той си спомни за жената от Чигава, която му бе казала, че мнозина от нейната секта — Скритите — диреха убежище в Маруяма; наистина Несуторо, мъжът, когото бе спасил, бе на път за там, заедно с писма от Шигеру, които трябваше да му осигурят безопасност.
— Чухме за това — владетелката Маруяма размени бърз поглед със Сачие. — Преследването на Скритите от страна на Тохан е още една причина, поради която никога няма да им позволя да завземат Маруяма. Не говоря за това открито и ви имам доверие, че няма да го разгласявате, но тези хора са под моя закрила.
— Знам твърде малко за тях — отвърна той, обзет от неясното желание да й зададе още въпроси, и то направо. — Но според мен изтезанията са нещо отвратително, прилагането им, за да бъдат принудени дадени хора да се откажат от своята вяра — варварщина, недостойна за нашата класа.
— Значи имаме още една причина да се съюзим срещу Ийда — отбеляза тя.
Той се изправи, за да се сбогува. Тя остана седнала, но се поклони доземи, при което косите й се разделиха леко и разкриха тила й. Той бе изненадан и засрамен от силата на внезапно обзелото го желание да плъзне ръце под копринената маса и да почувства заоблеността на главата й в дланите си.
Двайсет и шеста глава
Два дни по-късно Шигеру се сбогува с брат си и пое обратно към Хаги. Заваля и времето се развали. Дъждът бе студен, а източният вятър — пронизващ, което му напомни за приближаващите снегове на зимата. Кийошиге го чакаше с конете в подножието на планината, заедно с Отори Данджо и Харада — пратеника, когото бе проводил да уреди срещите със Сейшуу. Те се отправиха към Мисуми — дома на Данджо — и двамата мъже споделиха с Шигеру мнението си за това начинание.
— Араи Дайичи не се е променил особено, откакто бяхме момчета… бе неизменният водач, не знаеше що е страх — отбеляза Данджо.
— Той е човек с огромни възможности — отвърна Шигеру. — И бих казал твърде амбициозен.
— Подозирам, че е недоволен от положението си сред Сейшуу. Той е наследник на отдалечено и не особено богато владение, заплашен от своите най-близки съседи — фамилията Ногучи — и държан далече от действителната власт заради отказа на своя баща да се спомине или да се оттегли. Привлечен е от възможността за съюз с Отори, защото една такава стъпка би му предоставила равна власт с владетелката Маруяма, но самият той не смее да я подкрепи открито, тъй като подобни преговори биха изглеждали като предателство по отношение на баща му или на Ийда и всеки от тях не би се поколебал да изиска от него да си сложи край на живота.
— Надявах се на доста повече — призна Шигеру.
— Усилията ни не са пълен провал — отбеляза Данджо. — Надявам се, че Араи ще последва примера на Маруяма и няма да участва в нападение откъм изток. На този етап вероятно това е най-доброто, на което можете да се надявате. Може би сте сключили съюз, който е добър за Средната провинция. Вие, Араи Дайичи и Маруяма Наоми сте млади. Кой знае какви велики неща можете да постигнете в бъдеще?