Шигеру предаде официалните поздрави от по-далечните родственици и васали и после съобщи на своите родители същността на предприетите от него действия — подготовката за война, споразумението с Араи и Маруяма. Баща му изглеждаше разтревожен, но майка му открито одобри поведението му.
— Трябва да уведомя братята си — рече Шигемори.
— Не, татко, точно това не искам да правиш. Всички тези преговори трябва да се пазят в тайна, докато е възможно. Знам, че според теб чичовците ми са ти оказвали подкрепа, но смятам, че тяхното влияние не е благотворно за клана. Сега вече съм пълнолетен и не е необходимо те да се намесват толкова пряко в нашите дела.
— Можем да ги пратим другаде — отбеляза майка му. — И двамата притежават владения в провинцията, които са окаяно занемарени. В крепостта има твърде много хора… всички тези деца, които не спират да създават. Владетелят Шигеру е прав — вече нямаме нужда от съветите на братята ти. Трябва да слушаш сина си.
Шигеру прие със задоволство съвета на майка си и с неохотното съгласие на баща си незабавно го приведе в действие. На следващия ден извика чичовците си и им съобщи желанията си, без да се впечатли нито от гнева им, нито от аргументите им, и настоя двамата тутакси да се оттеглят в Шимано и Мизутани.
За съжаление, да се отърве от тях, се оказа далеч по-трудно, отколкото той или майка му бяха очаквали. Последваха безкрайни извинения — една от съпругите щяла всеки момент да ражда, някакво дете се разболяло от опасна треска, денят бил неблагоприятен, реката придошла, нямало свободни коне, даже последва леко земетресение. После годината се изтърколи. Празникът трябваше да се чества в Хаги. Когато Шигеру се върна от храма Токоджи в ранните часове на утрото в първия ден от новата година, вече валеше сняг. Валя почти без прекъсване цели шест седмици, откъсна града от останалата част на страната и осуети заминаването на чичовците му.