Бе изстрадал обичайните злополуки на израстването — сътресение вследствие на падане от кон, счупена скула от удар по време на тренировка, от което едната страна на лицето му бе станала морава, синини, натъртвания и какви ли не белези… всичко това го бе научило да търпи на болка. Когато накрая вече не можеше да си държи клепачите отворени и чувстваше как цялото му тяло се гмурва в съня, плесницата, която получи от свещеника — не беше силна, предназначена само да го събуди, не го заболя, но го вбеси, надигайки в корема му такава вълна от ярост, че бе убеден, че ще припадне, ако тутакси не удари някого в отговор. Стисна юмруци и зъби, опитвайки се да овладее пристъпа, да подчини гнева си на спокойните, освободени от емоции думи на сутрите12, търсейки начин да се отърси от всички копнежи, от всички желания…
Но се оказа невъзможно — макар че седеше неподвижно, в сърцето му бушуваше ярост. Бе изпълнен с желания и страст, преливащ от енергия. Защо се похабяваше в това досадно, лишено от живот място? Не беше нужно да остава… само си пилееше времето. Дори не получаваше онова обучение, което бе очаквал с такова нетърпение. Мацуда се отнасяше към него с пренебрежение, същото правеха и всички останали в храма. Можеше да си тръгне, никой нямаше право да го спре — той бе наследникът на клана! Можеше да направи каквото си поиска. Нямаше защо да обуздава желанията си — можеше да ги удовлетвори до едно — притежаваше властта да командва когото реши. Бе тук по волята на баща си, но изведнъж го видя с внезапна яснота като слабохарактерен, егоистичен и колеблив човек, който не заслужава подчинение. Бих оглавявал клана по-успешно от него. Не бих търпял алчността на чичовците си. Бих предприел незабавни действия, за да се разправя с Тохан. Братята Китано сега нямаше да са в Инуяма.
После взе да си представя как провождането му тук не бе станало без участието на чичовците му, как влиянието им над баща му се засилва в негово отсъствие, как дори сега те кроят планове да оглавят клана, докато той крее тук в мрака и дъжда. Мисълта за всичко това се оказа непоносима.
Не само че можеше да си тръгне, бе негов дълг да го стори.
Тези мисли не му даваха мира до края на деня. През нощта лежеше буден въпреки умората и си представяше жените, които щеше да извика при себе си, когато се върне в Ямагата, горещите вани, които щеше да си вземе, храната, на която щеше да се наслади. Щеше да си тръгне на сутринта, да се спусне пеша до странноприемницата, в която го чакаха хората му, и да отпътува. Никой нямаше да посмее да го спре.
Когато камбаната прозвуча в полунощ, дъждът бе спрял, макар че все още бе твърде влажно. Шигеру се събуди лепкав от пот, очите му пареха, цялото му тяло бе напрегнато и сковано. Докато бързаше обратно от нужника, около него бръмчаха комари. В мрака прозвуча зов на кукумявка, облаците се разнесоха и на небето заблестяха звезди. До зазоряване оставаха няколко часа. Ако не завалеше отново, вероятно щяха да работят на открито… но на него вече му беше все едно. Нямаше да се измъква тайно като крадец, а просто щеше да си тръгне. След медитацията искаше да се преоблече в собствените си одежди, но те бяха прибрани някъде. Помисли си дали да не заръча да му ги донесат, но се отказа. Отиде в залата, където се провеждаха занятията, с намерението да уведоми отговорника на послушниците за решението си. Другите момчета приготвяха мастилниците си за упражнения по писане.
Преди да успее да каже каквото и да било, по-възрастният мъж рече:
— Не сядайте, владетелю Шигеру. Днес трябва да отидете при Мацуда.
— За какво? — попита Шигеру не особено вежливо, смутен от внезапната пречка, объркваща плановете му.
— Той ще ви каже — отвърна мъжът с усмивка, след което вдигна свитъка за диктовка. — Пригответе се за писане — нареди той на останалите послушници. — Причините за човешкото страдание са многообразни…
— Къде да го намеря? — попита Шигеру.
— Чака ви в стаята си в отсрещната страна на манастира — третата вляво. Будността е начин на живот; глупакът спи, все едно е вече мъртъв — едно от момчетата изпъшка приглушено.
Докато напускаше помещението, Шигеру все още чуваше гласа на учителя, който продължи да диктува: Но вещият е буден и живее вечно.
12
Свещен будистки текст в проза и мерена реч за ученията на историческия Буда — Шакямуни. Известни са над 84 000 сутри, всяка от които осветлява различни страни от неговата мъдрост. Будистите вярват, че приемането на написаното в дадена сутра е предпоставка за постигане на нирвана. — Б.пр.