— Владетелят Китано от Цувано изпрати синовете си в Инуяма — рече Шигеру. — Приех го като предателство към мен.
— Ногучи също прави преднамерени приятелски жестове към фамилията Ийда. Това са сламките, които указват посоката на вятъра. И двамата мъже определят действията си, движени най-вече от собствените си интереси. Ногучи е страхливец и нагаждач. Те очакват война и не смятат, че Отори ще победят.
— Те са предатели! — възкликна гневно Шигеру, загубил напълно доскорошното си състояние на търпение и благост. — Трябва да се върна в Хаги.
— Баща ти все още е глава на клана. Той би трябвало да знае как стоят нещата. Зависи от него и съветниците му да се справят с настоящото положение.
— Моят баща… — започна Шигеру, но после замълча, тъй като не искаше самият той да прозвучи като предател.
— Това е един от уроците на зрелостта — рече Мацуда. — Да виждаме родителите си съвсем ясно, да познаваме техните силни страни и слабости и въпреки това да им отдаваме подобаващата почит.
— Моят баща има много недостатъци — заяви Шигеру с болка. — Ако Отори бъдат победени от Тохан, ще е заради това.
Мацуда каза:
— Да се надяваме, че началото на войната ще се отложи достатъчно, за да можеш да участваш по-дейно в управлението на клана. И че ти самият няма да станеш жертва на същите слабости — добави той сухо.
— Вие сигурно ги познавате достатъчно добре — отвърна Шигеру, усещайки как кръвта нахлува в главата му. — И те наистина не са малко!
— Обичайните слабости на Отори, без съмнение. Прекомерна сприхавост, липса на търпение, склонност към слепи увлечения. Това са дребни недостатъци, с които ще трябва да се пребориш.
— Ще положа всички усилия — обеща Шигеру.
Единайсета глава
Дните потекоха един след друг, подчинени на строгия ритъм на медитации и упражнения, подобно на повтарящи се мотиви в тъкано платно. По пладне или след вечеря Мацуда често говореше за историята или политиката на клана, както и за военните стратегии. Задаваше въпроси на момъка относно досегашното му обучение — от Шигеру се очакваше да помни всичко. Паметта на Мацуда бе удивителна, а Шигеру усещаше как неговата собствена става все по-остра, докато поглъщаше онова, което му преподаваше възрастният мъж.
След като в продължение на две седмици Шигеру всеки ден повтаряше многократно движенията на своя учител и правеше самостоятелни упражнения, една сутрин Мацуда му нареди да донесе тоягите на тренировъчния терен. Шигеру бе удивен до каква степен бе успял да подобри координацията си и състоянието на собствените си мускули. В Хаги го бяха смятали за талантлив ученик, но онова момче бе бавно и непохватно в сравнение с формата, която бе постигнал тук. Сега тоягата бе станала онова, което трябваше да бъде мечът — продължение на собствената му десница и ума му. Движеше се светкавично като мисъл, с цялата вложена в удара сила. А по обратния път бе гъвкава като собствените му мускули, тъй бърза и управляема като собствената му десница. Вдишване, издишване. Изпразването на съзнанието, което бе успял да постигне в медитация, сега му се удаваше без усилие. Не мислеше с кого се сражава, забравяше, че Мацуда е негов учител, бе безупречен воин; успя да превъзмогне дори завладяващото желание да надхитри, да пребори своя противник — виждаше само движенията на атакуващия и реакциите му в отбрана и контраатака.
В късния следобед Шигеру бродеше по планинските пътеки, проучваше околността и събираше диви растения, които можеха да им послужат за храна. Понякога му се струваше, че долавя шумове от човешки движения или се чувстваше наблюдаван, а веднъж дори попадна на следи, подсказващи, че някой е копал самакитка15, корени от змийски лапад16 и птиче гнездо17. Само че не видя никого в гората, макар че от време на време някой земеделец или жена от селото пристигаха с приношения от храна. Ако се срещнеха, Мацуда им даваше благословия и ги подканяше да пийнат от извора, докато Шигеру ги разпитваше за техните стопанства и посеви, искаше да разбере как предсказват времето, да научи повече за техните предания и лекове. Първоначално те мълчаха притеснени, но с всяка изминала седмица все повече се отпускаха пред него.
Мацуда го подигра за този негов интерес, като му заяви, че в някой предишен живот сигурно е бил селянин.
— Ако всички бяхме воини, щяхме да умрем от глад — отвърна Шигеру. — Никога не трябва да забравяме кой ни храни!
17