— Вече по-мъдър от повечето воини в Хаги — рече Мацуда сякаш на себе си.
— Ако има война, аз трябва да съм воин — заяви Шигеру непринудено. — Но ако цари мир, ще съм земеделец и никой няма да остане гладен в Трите провинции.
Настъпи лятното слънцестоене, а после и дните на големите празници, но Мацуда не показа с нищо, че възнамерява да се върнат в храма. Няколко дни преди Празника на мъртвите18 от Тераяма пристигнаха двама монаси и донесоха храна, торби с ориз и сушени зеленчуци, каче с туршия и друго с осолена риба. Всичко това изглеждаше като пищно угощение след оскъдната храна от последните седмици. Носеха и новини от Хаги за доброто здраве на фамилията Отори и писмо от Такеши.
— Пита ме дали съм срещнал таласъми — рече Шигеру, докато четеше с нетърпение. — Паднал от Карасу — моя черен кон — и един ден виждал двойно.
Усети как старата тревога заплашва да го залее и преглътна, потискайки я с усилие на волята.
— Казах му да не се качва на черния… Обязден е наскоро и е твърде силен за едно дете. Надявам се, че не е пострадал по-сериозно, отколкото си мисли.
Не си бяха взели пособия за писане, тъй че не можеше да му прати отговор, но монасите обещаха да проводят пратеници до Хаги, за да разберат повече подробности. Поговориха малко по време на вечеря — за честванията в храма, за доброто здраве и силния дух на игумена, за напредъка на послушниците. Двамата посетители останаха да пренощуват и дълго време прекараха в безмълвна медитация заедно с Мацуда и Шигеру. Колибата бе твърде малка за четирима, тъй че Шигеру спа отвън под звездите. Беше знойна нощ и той спа леко, като често се будеше от бухане на кукумявки, квакане на жаби и бръмчене на комари. Веднъж в далечината се разнесе вой на вълк, а точно преди зазоряване някой премина покрай главата му на меки лапи — той отвори очи и видя едно тануки19, което се бе втренчило в него. Щом помръдна, животното се шмугна под колибата.
Стана и видя, че другите трима са будни, и то от известно време, тъй като вече седяха в медитация. Той се присъедини към тях, черпейки сила от избледняващата нощ и настъпващия ден. Насочи мислите си към Такеши и се помоли брат му да се е възстановил напълно, макар че се питаше дали някаква молитва можеше да подейства по този начин. После успокои мислите си и се съсредоточи върху дишането си.
Щом се развидели напълно, донесе вода, подуха леко въглените, за да разпали огъня, и добави сухи съчки, след което се зае с приготвянето на храната, както вече правеше за Мацуда всеки ден. С конопената си роба, втъкната в пояса му, Шигеру изглеждаше почти като монасите, без да се смята косата му. Чувстваше, че може да бъде един от тях — най-младия, значи слугата. Гостите не показаха удивление, че наследникът на клана им прислужва смирено, макар че по-младият му благодари сърдечно, а по-възрастният хвърли бърз поглед към Мацуда, който само леко се усмихна в отговор. Двамата монаси тръгнаха веднага след закуска, без да губят време, поемайки надолу по планинската пътека. Вече бе доста горещо; някъде в далечината, където над последните хребети се събираха тежки облаци, отекна гръмотевица. Небето над тях бе мораво-синкаво, а слънчевата светлина бе обагрена в бронзово.
— Започвай си упражненията — нареди Мацуда. — Бурята ще ни достигне още преди пладне.
Чувстваше се отпаднал, но умората му се разсея тутакси, щом се захвана с обичайните упражнения. Мацуда продължи да медитира, но след около час се изправи, запретна полите на робата си, втъкна ги в пояса си и взе тоягите. Шигеру се поклони на своя учител и пое едната, изпитвайки обичайното удоволствие от нейната уравновесена тежест и гладкостта й.
Отново изтрещя гръмотевица, този път по-близо. Въздухът бе наситен с напрежение подобно на светкавица.
През следващите няколко седмици с всеки изминал ден атаките на Мацуда ставаха все по-мощни. Той владееше тоягата до съвършенство и затова Шигеру не се боеше, че може да бъде наранен, но вече бе понесъл достатъчно леки удари и се бе сдобил с достатъчно синини, за да приема всяка схватка напълно сериозно. Този ден учителят му изглеждаше още по-свиреп. Двойно по-силна, поредната му атака изтика Шигеру до ръба на тренировъчния терен. Той чувстваше, че учителят му търси у него нещо повече, предизвиквайки го до краен предел, за да достигне до някаква още несъбудена мощ. Усети как в гърдите му се надига гняв — страничен удар по врата бе причинил болезнено парене. От безпощадното слънце го болеше глава, целият бе в пот, която се стичаше по челото му и смъдеше в очите му.
18
Яп. Обон — тридневен ритуален празник в средата на август, в който японците почитат мъртвите. В няколко последователни вечери членовете на семейството посещават гробището край храма и окачват фенери с фамилните гербове, за да направляват духовете на своите предци обратно към охака — фамилната гробница. — Б.пр.
19
Подобно на енот куче, герой от японската митология, който се среща в народни песни и приказки, по характер весел и пакостлив. — Б.пр.